Криворазбраната демокрация - част II

Купуването и продаването на гласове е забранено със закон от български парламент. На рекламните предизборни плакатите на всички политически партии и кандидати пише „Купуването и продаването на гласове е престъпление”. На една от главните улици в морската столица на България хората не се страхуваха да изкажат мнението си. „Гласовете си продават само циганите и турците. Аз не си продавам гласа. Дори 200 лв да ми предложат, пак няма да се съглася”, казва продавачка на праскови, която не пожела да остане анонимна. „Живея с 250 лв на месец. Мъжът ми почина преди няколко години. Аз съм на 65г. В момента работя в детски магазин. Преди да почине мъжът ми получавах 69 лв. пенсия. Когато почина се отказах от моята пенсия, за да получавам неговата, тъй като беше по-висока с 200 лв. Аз съм възрастна жена и ме боли, когато виждам, че у нас не се променя нищо. Гласувам гласувам, гласувам и какво? Пак същото нищо не се променя. Каква е социалната политика на правителството ни? Никаква! Политиците направиха така, че хора, които никога не са знаели какво е нищета, да бръкнат в кофите за боклук и да си търсят препитанието. Мръсните политически игри, размяната на постове и министерски кресла на партийна основа, личните грамадни облаги ни докарах до това състояние – възрастните да търсят храна в контейнерите”, казва Веселина, която почти се насълзи по време на разговора. Тя твърди, че едни партии разклащат етническият мир, а други просто си купуват гласове. А активните хора остават без право на избор. „Ние не се разбираме с политиците. Те има собствен свят, а ние наш свят. Свят изпълнен с битови проблеми и трудности, който не е известен на нито един политик. Демокрацията ни е криворазбрана”, казва 65-годишната Веселина, която се препитава с пенсията и заплата от магазина за детски дрехи. „Купуването и продаването на гласове е върхът на политическата наглост и безхаберие за проблемите ни. Гласа си продават хора, които са паднали под прага на бедността и се опитват да оцелеят. Не е вярно, че само цигани си продават гласовете” казва Веселина. „Явно много от политиците са извършили много измами и големи закононарушения. И сега се опитват да се задържат в управлението на страната с всички възможни методи, за да не се разкрият делата им, за да ги прикрият. Дори и с купуване на гласове. Тези хора не работят за държавата”, категорична е Веселина. „Ще вземем парите за гласа си. Ще ги изхарчим за 5 минути, а после 5 години глад”, казва с усмивка продавачката на плодове Нермин, която все още се чуди за кого да гласува. „Партиите знаят, че хората биха си продали гласа, затова купуват гласове. Те поддържат тази ситуация в страната. Купуват гласове новите партии, за да влязат в парламента. Искат да наберат скорост, да имат влияние и да помогнат на частни си бизнес”, казва Ирина Николова, която е член на една от политическите партии, борещи се за власт. Тя сподели, че цената на един глас варира между 20-40 лв. Ромите си продават гласовете, защото някой иска да ги купи и този някой не е ром. Въпросът за купуването и продаването на гласове е като въпроса за кокошката и яйцето. Кое е първото – купуването на гласове или продаването на гласове. Купуването, разбира се. Щом някой иска да купи глас на всяка цена, то той ще го купи”, казва Николай, който е от ромски произход и работи по проекти свързани със социалната интеграция на ромите във Варна. „Аз никога не бих си продал гласа. Освен, че вече се наказва от закона, продажбата на глас е неморална проява”, категоричен е Николай, който живее в квартал „Аспарухово” – по-образованият ромски квартал по думите на варненци.

Голяма част от гражданите на Варна, а и не само на Варна, твърдят, че по-склонни да си продадат гласа си са ромите, защото са бедни, необразовани и незаинтересовани от ситуацията в страната. За да проверим това твърдение посетихме една от най-опасните цигански махали в България според журналистката Розалина Димитрова – „Максуда”.. „Единствената партия, която ни защитава правата е ДПС. Тя единствено се грижи за нас”, казва един от симпатизантите на партията на Ахмед Доган. Къщите в ромския квартал са шарени – зелени, жълти, червени. Големи, малко, средни. Някои завършени, други грубо незавършени зеят. Пътищата в махалата са като в цяла България – на места добри, на места липсват. Ромите, с които общуваме, говорят добре български и турски, но не и ромски. На въпроса как се грижи за вас ДПС получаваме отговори, които са доста добре аргументирани – „ДПС има социална политика. Нашите деца получават безплатни закуски, учебници, тетрадки и дрехи в училището, което се намира в махалата. Всичко се отпуска от ДПС. Ние се страхуваме от другите партии. Всички те са против малцинствата. Едни даже искат да ни правят на сапун. ДПС е единствено спасение за нас”, казва друг симпатизант на Движението за Права и Свободи. „Ние не сме роми, ние сме мюсюлмани. Ние сме турци. Не искаме да ни наричат роми. Ромите са циганите и мангалите”, казва друг симпатизант на партията. Ромите или турците, както те се наричат, от „Максуда” са чувствителни на тема самоопределяне. Любопитното при разговора ни с ромите, които се определят като турци е, че почти никой не пожела да застане зад думите си със собственото си име. „Когато кандидатстваме за работа, виждат, че сме мургави и ни гонят. „Махайте се мангали” казват. Само ДПС може да ни защитава. Европейския съюз е никой. Той не може да ни защити. От Европейския съюз виждат партия „Атака” и гледат телевизията им „Скат”, но нищо не правят”, казва Хасан, който живее в „Максуда” и е на 12-място в пропорционалната листа на ДПС за национален парламент от варненския регион. Място, от което ДПС не би успял да излъчи депутат. Ромите говорят за избори и купуването на гласове. „Ние не си продаваме гласовете. Ако ни предложат пари ще ги вземем, но ще гласуваме за когото сме си решили”, казва друг ром, който също не споменава името си. На излизане от махалата Сали, който живее в махалата и се самоопределя като ром сподели, че голяма част от хората в „Максуда” са необразовани и затова не могат да видят разликата между турците и ромите. Купуване на гласове в квартала не е имало. Но ако ми предложат пари ще ги взема, но ще гласувам по убеждение”, казва Сали, който има антикварен магазин на входа на „Максуда”.

Ромите от квартал „Бялата пръст” в град Шумен вече имат асфалтирани улички. Над 50% от улиците в махалата са асфалтирани преди изборите. „Направиха пътищата сега, защото е изборно време. Кметът е член на една от най-големите партии в страната и най-вероятно с новият път иска да гласуваме за неговата партия. Добре е, че има избори. Иначе никой няма да се сеща за нас обикновените хора от квартала”, казва Али. Той работи в чистотата – мете централните улици на града всеки ден. Има средно образование. Преди няколко години е кандидатствал за пазач на общинския паркинг, но твърди, че на са го одобрили, защото е ром. „В момента получава близо 200 лв. Не са достатъчни, но се опитвам да живея нормално. Хубаво е, че има избори”, казва Али и гледа асфалтираният път. Той смята, че твърденията на много българи, че ромите си продават гласа, са неверни. „Ако ми предложат пари ще ги взема. Защото да ни ги взема? Никой не бяга, когато му дават. Ние сме бедни, ако тези пари са малко за някого, то за нас са много. Но това не означава, че ще гласувам за тези, които ми дават пари. В никакъв случай. Да не ми дават , няма да взимам”, казва чистачът Али. На последните избори, местни, „Бялата пръст” влезе в новините с мащабно купуване и продаване на гласове. Имаше видеоклипове дори в интернет. Полицията не успя да намери нужните доказателства за образуване на дело. Тогава нямаше и закон, който да забранява търговията с гласове.

„Бялата пръст” е с тесни улички и високи стени на къщите. Домовете са леко сплескани и залепени един за друг. В една къща живеят няколко семейства с по 3-4 деца на домакинство. Усмивките на лицата на ромите са очебийни. Радват се на обновените им улици. „Децата ни има къде да играят. Сега е по-чисто. Преди беше мръсно. Когато завалеше дъжд ставаше улиците ставаха като малки кални рекички. Излизахме до магазина и ставахме в кал”, казва млада ромка от квартала. Тя има две деца. Всеки месец получава 70 лв. от държавата за отглеждането им. „Някой пита ли ме как ги гледам? Никой! По-малкият ми син е на 4 г. и е болен от бронхиална астма. Много ми е трудно. А след няколко години ще почне училище. Не знам как ще се справям. Има избори. Всеки иска да гласувам за него, но никой не се интересува от мен. Ако ми дадат 20-30 лв, защо да не ги взема? Кажете ми една причина да не ги взема? Вижте в какво положение съм. Ще ги взема, но това не означава, че ще гласувам за хората, които са ми да ли парите. Това не е продаване на глас”, казва многодетната майка.