петък, април 08, 2016

45 години Romanipe – не е достатъчно!


Romanipe – ромска философия за справедлив, мирен и достоен живот, почиващ на дълбок древен морал. Животът на слънцето в утроба на жена – i khamni Romni. Избликът на смях в играта на деца – o Romane chave. Топлият уют в кирпичената къща – o Romano kher. Вкусът по езика от лютата манджа с месо – i Romani zumi. Бунтът на клетниците вечни – i Romani zor. Изворът на сълзи от дълбоките самотни погледи - i Romani dukh. Тръните в петите от прясно оросена трева – o Romano drom. Езикът на звука от вековете – i Romani chib. Пияното петолиние от ноти – o Romano bashаlibe. Волният полет над горите, босата разходка по звездното небе – o Romano dzivdipe. Трепетът на настръхналия дух – o Romano mangipe. Препускащият див вятър – o Romaно khelibe. Смелостта да се изправиш и да продължиш сам – o Romano chahipe. С два залъка да нахраниш жена и дете – o Ramano barvalipe.

Romanipe е бунтът срещу границите на човешката мисъл. Romanipe е заплаха за онези, които живеят в термините на властта и кутиите на системите.

45 години от Първия световен ромски конгрес.

Гордо се наричаме роми, но не липсват „доброжелатели“, които ни наричат „уязвими“, „маргинали“,  „бедни“, „болни“ и „безработни“. И всичко е на крачка от асоциални. Me siom Rom ще пребъде.

Ромското знаме е извор на опора. То е тялото на ромска идентичност. Ромското знаме е основа за надграждане. Ромското знаме събира в едно – земята, небето, живота. А те са вечни.

 „Джелем, джелем” страшно ни подсеща за усташките „Черни легиони“ и SS войниците, умъртвили цели семейства, разделили деца от родители, запечатали съзерцанието на мъртвите в съзнанието на оцелелите. Мисълта за разпилените съдби, превърнати в кости, кръв и пепел не трябва да ни дава мира.

Ромският език е духа на ромите. Предаван от уста на уста, вече живее във вечността. Потискан от страх и ненужност, Romanes е жив.

До днес продължава вековната изолация и сегрегация на ромите – в квартали от стени и бодлива тел, в училища без образование. Невидими и прозрачни, ромите пазят културата си тайно. Работят и живеят като ни живи, ни умрели. В опит да пребъдат, забравят корен и род, за да се влеят в калъпа на света. Сменят лицата си, за да забравят себе си. Да бъдат прегърнати от незнайни ръце.

Samudaripen – ромският геноцид. Захвърлен и скрит в тъмните ъгли на човешката трагедия, далеч от светлината на слънцето. Антициганизмът спи дълбоко в лоното на Европа. Мехлем за раните няма. Хитрата глупост пише историята на знайни и незнайни жертви на користни и безкористни цели.

Езикът, културата, традицията, моралът, паметта, историята, знамето, химна са добро начало. Признанието идва тогава, когато се раждаме, живеем и умираме като роми.

45 години Ромска гордост. 45 години Ромско достойнство. 45 години борба за справедливост и признание. 45 години Romanipe – не е достатъчно!

Opre Roma!

Снимка: Ромският творец Sead Kazanxhiu представя своята уникална скулптура на ромските личности от Първия световен ромски конгрес през 1971 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар