четвъртък, януари 08, 2015

Je suis Morale


Какво е морал? Моралът е умението да различаваш доброто от злото, казано най-просто. Моралът не е вроден. Моралът се учи. „Човешките умения не са само плод от самото раждане. Те се развиват или закърняват в зависимост от семейството и квартала, в който живееш, от училището, което посещаваш, от бедността и богатството, които те обкръжават. Човешките умения и способности са плод на стотици невидими въздействия, които влияят на малкото пеленаче, на растящото дете и не на последно място на зрелия човек“, казва 36-ият президент на САЩ, Линдън Джонсън. А когато зрял човек няма усет за морал, то той е убийствено опасен – за себе си и за околните.

Когато няма морал, има омраза. Тя ражда разруха и безобразия. Тя е болест. Болест, която води до фашизъм – научен и битов. Защото наука без морал е престъпление. А човек без морал не е човек – просто същество. Будните клетки на Фашистката държава се размножават и виреят в цивилизационни условия. Те са сред нас. На капиталистическия фашизъм се отговаря с прогресивен фашизъм. На неолибералния фашизъм се отвръща с класически фашизъм. Все повече хора са последователи на евтини, но страховити идеи за справедливост и демокрация. Все повече хора са жители, отколкото граждани. Жители и последователи, които кимат с глава пред фашизма, който е разстлан навсякъде. Фашизмът морален ли е?

Когато няма морал, има свидетелства колко много познаваме „другите“. Като 5-годишно дете, което вижда лъва всеки път в зоопарка и разказва при първия удобен случай, че го познава. Разбира се, всеки е виждал лъв в зоологическа градина, но малцина са виждали лъв в джунгла. В джунглата стрелят по лъва, за да го хванат и вкарат в клетка. Какво би направило едно дете, ако разбере, че някой стреля по лъва, за да го вкара в клетка? Какво бихте направили вие? В такива моменти става ясно какво е морал и какво не е. Не е нужно да говориш за красивата грива на лъва. Не е нужно да обясняваш колко силен е лъвът, след като си го вкарал в клетка. Морално ли е да нахлузим насила нашите обувки на „другите“ и да им натрапим себе си?

Когато няма морал, има платени моралисти. Хора, които живеят с претенцията да са гласа на народа, който чувства пулса му. Завличат заблудените души със слово и мисъл. Първи оправдават злото, първи мятат камъни по злото. Да ги разобличиш – задача лесна. Оборват сами себе си. Академици и стожери на демокрацията, лишени от чувство за морал. Ориентир им е само Запада. Или само Изтока. Моралът не е само Западен или Източен. Доброто на Запад е добро и на Изток. Злото на Изток е зло и на Запад. Морално ли е Източният живот да е по-маловажен от Западния, или обратно?

Когато няма морал, няма и истина, която да ни направи свободни. Няма как да мълчим пред словесното изнасилване, на което сме подложени от болните, но опасни до бездарност импотентни писатели. Те въоръжават заблудените с агресия, ненавист и жажда за насилие – защото са мюсюлмани или християни, защото са бели или черни, защото са „имигранти“ и „кореняци“, защото са от Изток или от Запад. Защото така щели да живеят по-добре – когато „другите“ са нещастни, „те“ ще са щастливи.

Едва ли има по-опасно и по-всеобхватно оръжие от словото. Карикатурите и иронията са изкуство и висша форма на интелектуален разговор. Няма как да бъде изкуство и интелект съзнателното слово, което пробожда с антихуманността си. Авторите на това слово носят толкова отговорност, колкото терористите. Те противопоставят човешки свободи и права. Свободи ли са онази свободи, които оковават във вериги едни за сметка на други? Права ли са онези права, с които се разпорежда друг вместо теб? Морално ли е да дирим истината с похвати на Гьобелс, пронизващи човешкото достойнство?

Когато няма морал, има терористи. Озверели като гладни вълци, глозгат кървави човешки кости. Вампири, готови да разкъсат всичко. Като кучета на Павлов – точат лиги. Държат фашистки речи и развяват нацистки байраци. А някой удобно седи на ушите си и мята кокали. Трети – лъжливо се зачервяват. Морално ли е човек да бъде наричан подчовек?

Когато няма морал, няма разум. Съзнанието се побира в една шепа мисъл. Комплексите избиват с бясна сила. Разумът е стерилен. Законът – несправедлив. „Най-силното оръжие в ръцете на насилника е съзнанието на потиснатите“, Стив Бико. Морално ли е да мълчим, докато едни варят други на бавен огън с нашите дърва, в нашия казан?

Най-накрая си го получиха толерастите, крещят едни. Толерастията им роди тероризъм, констатират други. „Европа се превръща в християнски клуб“, казва Ердоган. „Европа не е християнски клуб, а клуб на ценности“, казва Меркел. Истината е някъде по средата. Европа е клуб на ценности толкова, колкото е и християнски клуб. В такова единение се ражда лицемерие – в политиката, икономиката, културата и между хората. Европа, ако претендира да е мечта за всеки, нека да мери с еднакъв аршин живота на всеки. Защото днес тя е прозрачна повече от всякога.

Кой плаща на фашисти за добре свършена работа? Кой създава терористи и ги оставя на свобода? Кой не знае, че убийството на християни налива масло в огъня на християнския фундаментализъм? Кой не знае, че убийството на мюсюлмани налива масло в огъня на ислямския фундаментализъм? Зъб за зъб, око за око, ръка за ръка, крак за крак… ще ни доведат до една забравена мисъл на Айнщайн – „Не зная с какви оръжия ще се води Третата световна война, но знам, че Четвъртата ще се води с тояги и камъни“.

Нищо не може да оправдае отнемането на човешки живот. Едно убийство не може да оправдае друго убийство. 12 невинни човешки живота са отнети. Хиляди по 12 се отнемат по военните полета на Близкия изток. „Читателят ще рече: какво толкова могат да направят 12 души, викайки от покривите? Не бързай с изводите си, скептични мой читателю. За три години Исус е „уловил“ 12 души – апостолите. Не е много. Но ако тези 12 души за три години уловят по 12 души – стават 144, а тези 144 за три години ако уловят по 12 – стават 1728, и тези 1728 ако уловят за три години по 12… и те по 12…, и те по 12…, и те по 12…, и те по 12: излиза, че след 21 години Исус ще има повече от 400 милиона последователи, които ще викат от покривите неговите думи!

Това е разбрал тогава Пилат и се изплашил от думите на кроткия Исус повече, отколкото от меча на бунтаря Варава. Защото мечът на малкия юдейски народ най-много да изкърти някое камъче от крепостта на огромната Римска империя, а думите на Исус могат да превземат крепостта отвътре. Което и станало. Е, не след 20 – след 200 години Римската империя пада в краката на Исус без бой, без оръжие – само чрез слово“, из „Български хроники“ на Стефан Цанев.

400 милиона морал или 400 милиона тероризъм – това е въпросът! Морал или терор?!

Публикувано в Ureport

Няма коментари:

Публикуване на коментар