вторник, юли 16, 2013

Свободата в българското общество

 

Три милиона българи, работещи за малки и средни предприятия. Това е необходимо, за да се създадат условия за истинска свобода. Има още две условия, но ние ги изпълняваме или поне сме много близо до тях. Високи нива на грамотност (над 90%) и висок процент на хора с бакалавърски и магистърски степени (над 40%) е второто условие. Висока трудова мобилност и преобладаващо градско население е третото условие. Това са необходимите условия за свобода – икономическа, социална, психологическа и т.н. Тогава, вероятно ще има и повече свободни медии. И повече хора ще използат медиация вместо съдебни спорове. И ще има активно гражданско участие в обществения живот  - съвети, комисии, кампании, които съпътстват работата на политическите партии и държавните институции през целия цикъл, а не само по време на изборни кампании.

Три милиона работещи, с по три деца, с по три дипломи. Това трябва да е визията за България. България – земя на математици, народни танци и рози.[1]

За да има условия за истинска демокрация в България трябва 70% от земеделието да е семейно и да НЕ зависи от държавни субсидии. 70% от работещите трябва да работят за малки и средни фирми (а не за държавни институции или големи корпорации). При тези условия хората се усещат наистина свободни (и отговорни) и активно използват демократичните институции, за да защитават интересите си и да се договарят с други социални групи.

Само по себе си материалното благополучие не води автоматично до свобода. Индустриализацията може да бъде успешно извършена и от авторитарни режими.  В богати общества като Саудитска Арабия няма демокрация.[2] В материално развити общества може да преобладват консуматорски нагласи, които подронват демократичните институции – хората се стремят да увеличават потреблението си като жертват принципите и свободата си. Домакинства с високи нива на задлъжнялост по трудно могат да правят свободни избори. Те са зависими от финансови институции или от държавни програми за подпомагане и това намалява пространството за свободни избори от тяхна страна. Развиват се клиентелизъм и друг тип зависимости.

Войни, икономически депресии, природни бедствия, конкретни политически лидери и други фактори безспорно също имат влияние. Но това не променя основната тенденция – икономическото развитие, нивата на образование и социалната мобилност създават условия за демокрация.

В началото на процеса хората гледат само непосредствения си интерес и търсят практическа полза – защита на собственост, намаляване на риска и др. – от демократичните институции. Едва след 20 години пратика в демократично общество свободата, толерантността и др. стават цености сами по себе си и хората са готови да инвестират, време, усилия и средства за тяхното поддържане.

Двама изследователи на ценностите (Inglehart и Christian Welzel, www.worldvaluessurvey.org) формулират теория за развитие на демокрацията въз основа на над 20 години изследвания. За да има истинска свобода, е необходимо поне 70% от хората да контролират важните аспекти на живота си в продължение на поне 20 години. Контролът върху тези аспекти дава усещането за контрол върху собствени живот, кара хората да правят дългосрочни планове, да поемат отговорност за съдбата си и да са склонни да се договорят с другите. Т.е., развиват умения, които са условие и необходимост за развитие на демокрация.

Авторите определят три аспекта като важни за развитието на демокрацията: (1) материални средства, (2) интелектуални умения и (3) умения за работа в мрежа. За да се измерят тези три аспекта се ползва индексът на Vanhanen (1997) за „властови ресурси.” (1) Материални средства – делът от семейни ферми претеглен спрямо делът на земеделието като процент от БВП. (2) Интелектуални умения – грамотност и разпространение на след-гимназиално образование (бакалавър и магистър). (3) Умения за работа в мрежа – измерване на социалната комплексност: диференциация на заетостта и процент на градското население.

Без да твърди, че връзката е съвсем пряка (корелацията е в определени фази, има точки на пречупване), авторите показват как икономическият просперитет води до подкрепа за демокрацията. Движението на обществата от земеделски към индустриални, а после към пост-индустриални в последните 50-60 години води до промяна в ценностната ориентация. От традиционна към секуларна ориентация и от оцеляване към себеизразяване. Тези ценности водят до желание за демократични институции у хората и у склонност към по-отговорно поведение в елита.

България е посочена от авторите като една от страните със секуларна ориентация и с насоченост към оцеляване. Необходимо е нашите ценности да се променят към себеизразяване. Ценностите се променят само с условията на живот. Само използването на нови социални, икономически и политически инструменти за продължителен период от време – и то успешно използване на механизмите, хората са доволни от това, което получават – води до промяна на ценностите. Опростено казано трябва няколко милиона българи ежедневно да бъдат насърчавани да дават мнение за подобряване на условията на работа, живот и т.н. и даваните мнения да водят до по-добри резултати за всички. Тогава възможността да се изказваш свободно и да търсиш реализация на потенциала си ще стане по-важна от сигурността на физиологичното и икономическо оцеляване.

Както се вижда на картата, най-напред в двете дименсии са европейските протестанти – Германия и скандинавските страни. Англоговорящите са напред в себеизразяването, но с все още традиционна ориентация. Т.е., силно религиозни по начин, който влияе върху вземането на решения в обществения живот. Повечето бивши социалистически държави (с изключение на Румъния, Азербейджан, Армения, Грузи и Босна и Херцеговина) са със секуларна ориентация, но ориентирани към оцеляване, а не към себеизразяване. Ниско и по двете дименсии за страните от Африка и Южна Азия. Данните са от 2008 година.

В една статия[3] авторите описват разминаванията между очакванията на елита и на хората. В Иран хората подкрепят демокрацията, макар елитът да не я допуска. В Унгария, Естония, Кипър, Полша, Латвия и Литва има повече реална демокрация, отколкото би се предположило по нивото на развитието на ценостите. Вероятно влияние върху това има включването в Европейският съюз, което макар и с икономически подбуди води до реално по-високи нива на демокрация.

Защо споменах в началото три неща по три? Три милиона работещи са необходими за да се променят ценностите. Спрямо населението на България при оптимална заетост целта е три милиона. По три деца на семейство са необходими, за да се развиваме като общество. Няма какво да се заблуждаваме това е проблем номер едно на българското общество – намаляване и застаряване на населението. За да се осмелим да имаме по три деца ни е необходима сигурност. Отглеждането на три деца е голяма отговорност и допълнително ще допринесе за промяна на ценностите. Трите дипломи са необходими, за да сме сигурни, че няма да останем без доходи. Средно образование, чужд език и висока компютърна грамотност са пример за минимумът от три дипломи, които трябва да имаме. Гимназия, бакалавър и магистър е по-добрия вариант.

Да обобщим. Има много фактори, които влияят върху развитието и поддържането на реална демокрация. Две са основните ценностни ориентации, които подпомагат демокрацията – секуларност и себеизразяване. Те се зараждат и поддържат от три фактора: степента на икономическа свобода за болшинството индивиди, степента на образованост и степента на социална комплексност. В България има висока степен на образованост и сравнително висока социална комплексност. Липсващото звено е икономическата независимост за болшинството граждани. В момента населението в България е около 7.3 млн. Работещите са около 2.2 млн. От тях поне 500 000 са пряко или косвено зависими от държавата и големи корпорации.

За да има истинска свобода в България са необходими 3 милиона работещи за малки и средни предприятия.


[1] Дори и да не сме най-добри в света по математика, има световно признание за българската школа в подготовка на математически таланти. Народни танци има във всички страни, но у нас те придобиват друго измерение – и се поддържа културна традиция, и се използват като поддържане на физическа форма, и най-вече са инструмент за социално свързване – особено в пост-индустриалната градска среда. От асоциацията с розите няма смисъл да бягаме – тя е устойчива във времето.
[2] Макар и материално богати и добре образовани почти всички там зависят от държавата. Няма алтернатива на икономическата зависимост от петролната индустрия. Дори и частните предприятия зависят от държавната корпорация и придохите от петрол.

Автор: Никола Йорданов, социален психолог

Няма коментари:

Публикуване на коментар