неделя, януари 29, 2012

Ромите явно издържат на майтапи


На 23 и 24 януари Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси събра представители на Европейската комисия, Програмата за развитие на ООН, Световна банка и на гражданския сектор от страната и чужбина, за да обсъдят възможностите за провеждане на ефективен мониторинг и оценка на националната стратегия на Република България за интегриране на ромите. Срещата бе открита от Вицепремиера и Председател на НССЕИВ Цветан Цветанов, който каза, че е дошло времето ромите да се включат в икономическия подем на страната и всички, включително местните власти, трябва да заемат своето място в този процес.

Вицепрезидентът на Световната банка за Европа и Централна Азия, Филип льо Уру, сподели, че правителството на България може да използва добрите им практики за мониторинг и оценка – много важен момент при доказването на резултатите.

Изказвания направиха Филип Хат и Бартек Лесер от Европейската комисия, Андрей Иванов от ПРООН, Йост де Лаат от Световна банка, Адам Кулман и Мария Методиева от Институт „Отворено общество”, Росица Иванова от НССEИВ, и др.

Иначе, в духа на темата на събитието, представителите на ромските организации и този път повдигнаха множество въпроси, свързани с изпълнението на стратегията. В последвалата дискусия участие взеха Стела Костова, заместник-председател на НССЕИВ, Ганчо Илиев, председател на „Свят без граници”, Деян Колев, председател на „Амалипе”, д-р Стефан Панайотов, председател на „Здравето на ромите”.

Не останах безразличен към високопарното и стилно събитие. Направих питания и коментари относно нуждата от качествени индикатори в плана за действие за изпълнение на стратегията. Попитах защо се картографира само бедността на ромите, стратегията касае ли и ромите, които не са социално слаби и неграмотни, но са еднакво потърпевши от дискриминацията, която прелива в расизъм. Ще има ли нормативна уредба за изпълнение на стратегията, която пряко да ангажира кметовете, и от къде ще дойдат парите? Защо липсват дейности с медии и ангажираност от тяхна страна за промяна на предразсъдъците спрямо ромската общност. Нали именно те повлияват и в повечето случаи формират политики към ромите. Все стари въпроси без отговори!

Със сигурност са нужни количествени индикатори в плана за действие по различните дейности – колко души ще бъдат обхванати, какви и колко дейности ще се проведат. Но без качествени показатели към дейностите, които да измерят ефекта на конкретни стъпки, количествените се обезсмислят. Например, ако има дейности за превенция на ранните бракове, срещу тях задължително трябва да се заложи какви са очакваните резултати – с колко ще намалеят ранните женитби и ранните раждания, а защо не и с колко ще намалее броя на отпадналите деца, които всъщност са застрашени от ранни бракове. Така ще се улесни мониторингът и оценката, а ефектът ще е по-осезаем и видим. Няма да се допускат грешки, защото ще има възможност да се заменят или променят дейностите, които не са работещи, ще се създадат предпоставки за по-прозрачна, стройна и ефективна организация, за по-демократично/мултикултурно управление. Още повече, все още има представители на властта, които недооценяват важността на Националната стратегия, не считат за нужно да са добре и навреме осведомени за реалностите.
Прекалено много внимание се концентрира върху бедността на ромите. Разбира се, преди всичко – на приказки. И това, като че ли повече с цел да се отклони вниманието от общоромските проблеми, от факта, че изолирани, отхвърлени, дискриминирани са често високообразовани роми, просто заради етническата им принадлежност. Кога този ромски ресурс ще бъде включен по достоен начин в решаването на ромските въпроси.

Говореше се за мониторинг и оценка на Националната стратегия, един документ, който все още се обсъжда в парламентарните комисии и най-вероятно ще бъде гласуван и приет в пленарна зала. Изпълнението му се възлага на местните власти – основно. А те отсъстват от всякъде, където се говори за роми, иначе казано - сметките без кръчмаря продължават. Основният въпрос обаче „Кое ще накара общините да изпълнят Националната стратегия за интеграция на ромите 2012-2020?” не получава ясен отговор. Ще има ли нормативна уредба, която да задължава кметовете да реализират документа на местно ниво? Ще има ли ясен механизъм за финансиране на дейностите по приоритетите? Изобщо местните власти ще участват ли някога в разговорите и дебатите по този документ? Важно е да се знае, че те ще са евентуални изпълнители на всички дейности на местно ниво – махалите и кварталите. Ако те не са в този процес, то няма шанс тази стратегия да се реализира от тях без нормативен акт, който ги задължава да я изпълнят и разписва начина на финансирането й. Сдружението на общините в Република България отново отсъстваше от този дебат. Георги Кръстев „успокои” страстите, като каза, че ще се разчита на осъзнатостта и разбраността на кметовете по този проблем. Вече 12 години това правим – чакаме да осъзнаят, че това е важна стъпка за България. Резултат – кръгла нула.

Не е ясно също, къде в този процес са медиите, особено тези, които получават субсидии от държавата. До кога само ще отразяват? Или в начина им на правене на журналистика, спрямо ромите, се крие и тяхната позиция?

Похвално е, че в стратегията има заложени цели като подобряване на имиджа на ромите, промяна на негативните предразсъдъци към ромите, премахване на речта на омразата в медиите спрямо ромите… Като отворим плана за действие обаче ясно виждаме, че няма съответствие между заложените цели в стратегията и плана за действие. Защото графата е празна. Повече от всякога е нужно да се разработят професионални стандарти за правене на журналистика. В Западна Европа отдавна има такива. Да се разработят основни норми с участието на журналисти, медийни експерти и заинтересовани страни. В основата им да залегнат принципите на Етичния кодекс на българските медии – документ, който се нарушава всекидневно. И разбира се, тези норми трябва да бъдат задължителни за всички журналисти, за всички медии. Иначе ще продължаваме да си играем на изследвания за доказване на расизма в българските медии. И така, докато котката хване мишката.

За да се повиши осведомеността и подобри разбирането на обикновения българин, че ромите са негови съграждани, а не пришълци, също трябва политика. Да се промоцира интеграция или включване на ромите така, както се рекламира строителството на магистрали. По този начин ще може да се влияе на всички граждани, които не познават ромите. Граждани, чиито представи за нас ромите се градят само на базата на медийните информации – в повечето случаи негативни. Разбира се, един такъв продукт трябва да е изпипан и добре поднесен. Има достатъчно експерти роми и нероми, които могат да изготвят редица подобни промоции. И не на последно място – да се изследва ефекта от тези послания върху мнението и нагласите на българите спрямо ромите. Тежка и трудоемка работа. Но никой не е казал, че ще бъде лесно като да се говори за етническа престъпност.

На фона на дебата за изпълнението на ромската стратегия тази среща дойде като изневиделица. Като желание на властите да покажат дързост пред Европа по ромския въпрос. Само дето сред говорителите нямаше нито един ром. Иначе е приятно да се види какво е положението на идентични процеси в Южна Америка, Африка и Азия. Добре е, че има такива срещи. Но не е приятно да се повтаря и пита едно и също от страна на ромите към властта. От своя страна властта винаги казва, че си е взела бележки и ще има предвид предложенията на ромите. До следващата среща, когато ромите пак са принудени да са неудобните, защото напомнят на властта за бележките, докато не се появи някой да каже, че има техническа грешка и всичко ще се поправи. Всички страдаме заради технически грешки.

И не на последно място – на 25 януари Комисията по култура, гражданско общество и медии към Народно събрание благоволи да покани гражданските организации на заседанието си, в което разгледа и прие ромската стратегия. По време на обсъждането ясно прозрях, че голяма част от депутатите в тази комисия, се държаха като чукчи на сред пустинята. Малцина от тях поставиха въпроса така, както на нас ромите ни се ще. А други, в присъствието на представители от Комисията за защита от дискриминация, хладнокръвно и спокойно коментираха, че липсват мерки срещу ромската престъпност в стратегията. И на майтап се изказаха расистки. В кулоарите на Народното събрание, неформално казах на депутата-расист, че щом говори за етническа престъпност, трябва да предложи промени в Наказателния кодекс – престъпниците да се наказват в зависимост от етническия им произход. Разбира се, пошегувах се. Дано не ме е взел на сериозно. Майтапът е хубав акт, чрез който се ражда истината – „Добре, че е майтапа, за да си кажем истината”. Великите предложения винаги са станали реални на майтап.

Публикувано в РИЦ

Няма коментари:

Публикуване на коментар