неделя, юли 03, 2011

Зрялото озъбване на ромите


„Не се ебавайте с 12 000 000 роми!”, гласеше един от издигнатите транспаранти по времето на констативната и пожелателна реч на еврокомисаря по заетостта, социалните въпроси и приобщаването Ласло Андор. Ромски журналисти, юристи, учители, икономисти и др. със собствени средства и лична воля щамповаха над 50 тениски с надпис „Европа, спри финансирането на ромското изключване!”.
Почти невероятно, но факт – същите те вдигнаха червени картони на вицепремиера Цветан Цветанов по време на неговото изказване и демонстративно напуснаха залата – „защото господин Цветанов свежда разговора за ромите винаги и само до престъпността, а дебатът за ромските проблеми не съдържа само темата за криминалните елементи в гетата, но и отсъствието на институциите от махалите”, бяха думите на част от озъбилите се на вицепремиера. Безспорно това е сериозен знак от страна ромската интелигенция към политиката и отношението на държавата след идването на западната демокрация у нас.
Ромите гневно и недоволно излязоха навън, защото встъпителните слова на Цветан Цветанов, че имиджът на ромите трябва да се подобри с активната роля на медиите, бяха опровергани няколко минути по-късно, когато вицепремиерът заговори за „ромската престъпност”. „Това само по себе си е противоречие. Първо говори за имидж, а после дава лош тон на за разговор”, каза един от протестиращите. В залата бяха зададени и други въпроси – „От кога престъпността име религиозно и етническо име?” и „В кой закон пише, че престъпността може да бъде ромска, българска, турска, еврейска, арменска…?!”. Началото на срещата бе помрачено от изказа на Цветанов, който преди време получи оценка „недопустим” за изказа си, че ромските махали са инкубатор на престъпност от Европейският комисар по правосъдие, основни права и гражданство Вивиан Рединг.
Двудневната среща на високо равнище имаше за цел даде възможност на държавата и ромите да дебатират как Европейските фондове могат да бъдат използвани за интеграцията на ромите. Най-накрая – пари за ромска интеграция ще има и те няма да излязат от джоба на българина, а от дебелото портмоне на европееца. Пари, които дано да бъдат проследени и изхарчени правилно от държавата, за да не може след това министри и кметове да си измият ръцете с добри или лоши практики на гражданските организации. Сякаш тази стара новина е позната на истинските ромски лидери, от тогава, когато държавата очакваше Джордж Сорос да дойде с куфарите си и да интегрира гражданите на България.
Правителството и общините така се оттеглиха тогава, че стояха безучастно и объркано демонстрираха воля за работа по проблемите на ромите. За радост „Соросовите” инвестиции изградиха у нас ромски елит, който вече не е беззъб и вял, а носи разбиране и отговорност към проблемите не само на ромите, но и към българското общество. За жалост днес ситуацията се повтаря отново. Днес Сорос е заместен от Европейските фондове. Днес държавата отново очаква европейските пари да решат проблемите на ромите. Оказа се обаче, че въпросът вече не е толкова финансов, колкото политически и държавен. Всички здравомислещи виждат ясното бягство на държавата от дългосрочна визия по ромския въпрос, като се правят пошли опити да се изпълняват само частични проекти.
Но този път няма къде да избяга държавата, защото нуждата от държавна намеса на национално и местно ниво го осъзнава и генерацията, която създаде Сорос. Точно тези роми съветват държавата, че трябва да бъдат въвлечени реално местните власти и ромите от местно ниво в изпълнението на плановете за интегриране на ромите. Точно тези роми апелират държавата да подсигури начин за задължаване на общините да се ангажират с последователното и системно изпълнение на ясни, конкретни и ресурсно обезпечени планове за действие. Точно тези роми предлагат да се предприеме подход отдолу–нагоре, като всяка община, съвместно с местната ромска общност, изведе най-важните приоритети и се фокусира върху тяхното комплексно изпълнение, защото така ще има абсолютно реални планове за действие, гарантирана ангажираност от самите общини и от ромите на местно ниво.
Точно тези роми искат институциите да се върнат в ромските квартали и да поемат отговорността за прилагането на законите в двата им аспекта – когато е нужно да закрилят, и когато е необходимо да дисциплинират. Точно тези роми напомнят, че ромската общност е разнообразна, че в нея има различни групи от хора с различни нужди и затова е необходим подход, който е диференциран, отчитащ местната специфика и различните социални слоеве в самата ромска общност. Точно тези роми го казват на държавата и Европейския съюз. Тези роми не са двама или трима. Тези роми са над 2000 от цялата страна, които застанаха с подписите си зад тези предложения и напомниха на Цветанов, че сред ромите няма само престъпници. Те ясно казаха, че сред ромите има активни граждани с ясни лица, които са готови да работят. Тези роми не претендират да представляват абстрактното словосъчетание „ромска общност”, както го правят цветелинкънчовци, а показват, че има роми, които са узрели да участват във взимането на държавни решения.
Цветан Цветанов е прав за едно – трябва медиите да заемат своята активна роля в този труден процес за България. Българските медии трябва да бъдат въвлечени в интегрирането на ромите. Именно медиите трябва да осигурят разбирането на българите, че ромите са техни съграждани, а не пришълци или някакви еднородни обекти. Време е медиите да се ориентират в обществото и да умеят да различават ромските лидери от цветелинкънчовците, които само трупат дивиденти на мизерния и гладен гръб на ромите от кварталите. Журналистите са длъжни да се включат в дебата за ромската интеграция – да се държат адекватно и обществено отговорно.
Журналистите са отговорни да вникнат в дълбините на въпроса, а не да правят плоски обобщение на базата на отделни случаи. За жалост по време на срещата направи изключително лошо впечатление, че отсъстват водещи български медии, под чиито обектив попадат ромите. Медии, които иначе казват, че много се интересуват от ромите. Да, интересуват се – когато малолетна ромка роди дете, когато синът на Цветелин Кънчев краде метали, когато ромите стават за подигравка. И точно тези медии отсъства от сериозния дебат за ромите и се хващат на жълтите популистки твърдения с поръчкови окраски. „И този Етичен кодекс на медиите време е да започне да се спазва”, както казва много често Георги Лозанов.
Ласло Андор потъна в забвение и механичната му реч се загуби между плакатите на ромите и надписите на тениските им. Ромите казаха на Европа да спре да финансира изключването им. Ромите помолиха Европа да спре да лицемерства и да организира конференции, на които само да се констатират проблемите. „Не може Европа едновременно да говори за единство в разнообразието и да връща граждани на България и Румъния на етническа основа. Всички са равноправни, но сякаш други са по-равни за Европа”, коментираха някои – „Нека да ни канят на срещи, където да казват какво са свършили, а не да представят намеренията си и да ни раздават лъскави папки, скъпи химикали, красиви чанти, тетрадки, учебници и доклади”, казваха други.
Вицепремиерът Цветан Цветанов не е нужно да ходи да се обяснява на ромите, че не е искал да ги обиди. Вицепремиерът Цветанов, както и журналистите, са длъжни да променят изказа си по отношение на ромите, като не свеждат всичко до престъпност, противозаконни „традиции” и подигравки. Червеният картон е за всички правителства до момента. Цветанов стана прекият му получател, защото ромите се почувстваха узрели и преглътнаха страха от изправяне пред министъра на вътрешните работи. Всички те смятат, че политиката на правителствата на България е неефективна и води до задълбочаване на изключването на ромите и засилването на етническото напрежение в България.
Протестиращите попитаха къде са 70 485 175 евро, които Брюксел отпусна на българските правителства за "ромска интеграция" по предприсъединителната програма ФАР в периода 1999-2007 г. и къде са милионите евро, които настоящото българско правителство продължава да получава по структурните фондове за "социално включване". Те апелират Европейската комисия да спре средствата за "ромско включване" по оперативните програми за България докато не приключи одитът и обявяването на резултатите от него с конкретни препоръки за промяна на правителствената политиката, докато не бъдат постигнати ефективни резултати от изпълнението на приетите досега стратегически документи (над 10) и докато не се демонстрира политическа воля за включване на ромите в процеса на взимане на решения.
Вкупом много роми и нероми повтарят, че до ромите от махалите не са стигнали никакви пари. Какво значи до ромите да стигнат пари?! Да им се раздават пари?! Да им се дават къщи?! Да им се дава храна?! Що за констатация е това!? Това, което трябва да стигне до ромите са изградената инфраструктура, достъпът до качествено образование и обществени услуги и не на последно място равни възможности за участие на пазара на труда. Всичко това е тяхно гражданско право. Ако то не е задоволено – няма как ромите да се грижат за гражданските си задължения. В противен случай ромите ще останат изолирани от българското гражданство и човешките си права. И така държавата ще гледа на ромите като обект, което превръща психологията на ромите от гетата в консуматорска – жив клиентелизъм. Ромите с червените картони не искат това, а точно обратното.
Дали в тон с протестиращите или като свое виждане директорът на Европейския социален фонд Петер Йоргенсен каза, че трябва да се спре с митовете, че ромите не искат да работят, че ромите не искат да се интегрират, че ромите са крадци, че ромите имат повече права от другите. Йоргенсен е прав, защото подобни твърдения са предизборна храна за посредствени журналисти и нагли политици. А периодът, в който се намираме е предизборен.
Публикувано във в. "Новинар"

Няма коментари:

Публикуване на коментар