вторник, февруари 23, 2010

Не пикай в крачолите си - реплика на преходен сблъсък

Изминалите шест месеца критичнoтo ми съзнание се чудеше и затрудняваше върху мисълта за сблъсъка между комунистическите пионери и демократичните рожби. И в края на шестия месец аз разбирам, че това е сблъсък и на светове.
Да приемем, че аз и много хора на моите години, сме възпитани в условия на демократични ценности и европейски разбирания за добро и лошо. Върнах се назад и стигнах до момента, когато ми говореха, че трябва да бъда добър, искрен..., когато ме учеха кое е демократично и кое не е.
Преди шест месеца, точно преди шест месеца, аз се сблъсках с комунистически пионер, който твърдеше, че е демократически възпитаник. Резултат от сблъсъка ми с него се надигнаха огромни вълни - една зад мен, друга - срещу мен. И тогава дойде моментът, в който аз видях кои хора, независимо от възрастта им, са демократично мислещи и готови да умрат за каузи, и кои са комунистически бетони, които следват веруюто си на доминиращи личности, като не позволяват на другите да гъкнат. Да, ама не! Аз гъкнах! И като гъкнах казах толкова много замълчани през годините гъквания, че някой хора се радваха, а други плачеха, че има идва края.
Изправих се духовно срещу тези тоталитарни мислители и опитни бойци на мисли. Трудно е да кажа, че спечелих. Но усещам, че съм победител, защото направих това, което ме учеха в училище - казах си кое е правилно и кое не е. И много хора възроптаха с "ама ти как така... кой си ти...". Аз не съм никой, но нали сме длъжни да виждаме пробойни и да ги запушваме. За моя радост и нещастие моето гъкване само поразбута статуквото.
Точно тези опитни стари бойци мерят човешките възможности по изключително неадекватен начин. Пускат в състезание фенове и идоли. Това е като да пуснеш кокошка да се състезава с кон, и накрая кокошката да победи. Сравнението е странно, но е равносилно. И в един момент дори самите идоли се чудят дали да се радват за успехите на своите възпитаници, или да плачат затова, че са загубили в нечестна игра.
Но сега като се замислям, това е равносилно на българската ни действителност - в обществото се състезават коне и кокошки, а тракторите финишират първи.
И когато аз гъкнах - на мен ми се каза "Ти пикаеш в крачолите си!", което за мен е многозначно. Опипах се. Не бях мокър. Мисълта ми беше също суха. Пикаене в крачолите ли е, когато кажеш на някого, че се насира и мирише на околните? Не знам. Може би!?
Но аз пиках само веднъж в крачолите си - когато бях малък!  А сега съм голям!
Не пикая в крачолите си! Не пикайте и вие! Пикайте върху крачолите си!

П.П. Снимката е от тук.

4 коментара:

  1. Понеже не съм следила, а се заинтригувах, може ли да дадеш линк на предисторията на тази публикация?

    ОтговорИзтриване
  2. Мда... Параграф 22.

    Дали да не се обадиш на адвокати Александър Кашъмов или Иван Груйкин?

    Пожелавам ти успех!

    ОтговорИзтриване
  3. Не, не мисля да предприемам нищо. Иначе с Кашъмов се познавам лично. Но няма смисъл, защото някои хора вече са уволнени:)

    ОтговорИзтриване