понеделник, февруари 08, 2010

Не пикая в крачолите си

В днешните глобално топли и икономически студени времена човекът претърпява своята мисловна, идеологична и душевна ерозия. Както казва един от добрите ми душевно-мисловни учители - "има и хора, за които скуката е естествено състояние". Сега като се замислям (на две малки всеки се замисля) състоянието на хората не е като преди едно време. Приятелства се създават толкова лесно, колкото лесно можеш да ги загубиш. Животът стана все по-интензивен и по-мръсен. Аз и други като мен сме от онези типове човеци, които могат да умрат от духовната си съвест. Малко сме, което е добре. Иначе целият свят щеше да е пълен с трупове на мъртви души. все още съм млад. Поне аз така мисля. И съм изключително разочарован от безсилието си срещу масовата глупост и всеизвестната тайна обществена конспиративност за бавното унищожение на слабите и недъгави човеци, които по нещастие на съдбата са опетнени още с раждането си. Ние великите - елитните високоинтелигентни, сме си въобразили, че можем да разполагаме с мозъците и мисленето на онези опетнени. Държим сме благотворително и sms-тично към тях, мислейки че си сапунисваме мръсната душа и изчистваме съвестта. А не разбираме, че тази sms-тичност, която възлиза на милиони, ще се изяде и изсере на някоя бедна поляна. 
Постъпваме егоистично. Дори вярваме в Господ, за да се спасим, а не защото е Господ! Всъщност нужно е да вярваме в Господ, защото е Господ. И в същото време да имаме лични честни принципи за начина си на живот.

През последните седмици аз лично си направих една равносметка за крехкия си 23-годишен път. Но честно казано не знаех дали да се сравнявам с някого, за да видя какви съм ги вършел. И именно заради това не успях да си видя резултатите от живота.

Днес един приятел ми каза "Престани да търсиш смисъл и логично обяснение във всичко - личният интерес е над нещата". Прав е!

А една приятелка ми каза "Благодарение на теб ми е приятно и съм щастлива. Обещай ми никога да не се променяш, колкото и проблеми да имаш в живота си."

Аз й казах "Това звучи, като обещай ми, че няма да станеш бял.". Черна шега от моя страна.

Именно това ме презарежда - опитите ми да не бъда sms-тичен. На моменти успешни, на моменти не. Но опитът е важен.

Аз не пикая в крачолите си!

П.П. Заглавието и последното изречение нямат общо с казаното като цяло. Заглавието е друга тема, която ще я развия друг път.

4 коментара:

  1. Бих искала безкрайно да ти благодаря за явно безграничната ти благотворителност към нас-"слабите и недъгави човеци",сигурно е било много унизително за твоето "величие" да общуваш макар и смс-тично с такива като нас "опетнени още с раждането си".Колкото и подвластни да са мозъкът и мисленето ми обаче смятам, че опитите ти да не бъдеш смс-тичен не са успешни, изхождайки от разговори с теб.Все пак се прекланям пред такива като теб"вискоинтелигетни и елитни"пред "душевната ви съвест",и дори пред смелостта да поставите огромна част от обкраженито си и дори от приятлите си под този общ знаменател на опетнените-такава "масова глупост" заслужава поклон. Само не забравяйте че с общуването с дребните ни души рискувате да паднете на нашето ниво. Дори и презареден от жалки опити и "сапунисан" "мрасната ти душа"ще продължи да мирише на изсрано,но ти не се притеснявай нали си "величие" ще ти го простим!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Дълбоко съжалявам за начина, по който си интерпретирала думите ми. Жалко, но не си улоловила ироничните моменти, а само си прочела текста. Твое право!

    ОтговорИзтриване
  3. Надчвам се в случая аз да съм тази, коятно не е "уловила ироничните моменти",защото би било наистина жалко да имате такова мнение за хората около вас и приятелите ви, които дори са "щасливи",че ви познават ,даже ще ви се извиня ако съм сгрешила в преценката си ,но ако съм права аз наистина съжалявам тези хора!

    ОтговорИзтриване
  4. Всеки си има право на мнение и мислене!

    ОтговорИзтриване