неделя, август 02, 2009

Криворазбраната демокрация - част I

Горещината на изборното лято изпотява хората по улиците на морската столица на България, Варна. „Чаталджа” е най-големият затворен базар в града. Петима възрастни мъже умуват над парламентарните избори в страната и пият студена българска бира под дебелата сянка на чадъра, за да охладят политическите си страстите. „Ние сме приятели от дълго време. В седмицата веднъж се събираме на бира. Говорим и за политика. Всеки един от нас е от различна партия, но това не ни пречи да си пием бирата заедно”, казва Петър, който е надхвърлил 80-те. „Нашите избори са били и ще бъдат най-честните. Ние сме европейци”, отсича след глътка ледена бира друг член от компанията. На въпроса от коя партия сте – „От различни”, отговарят. „Абе, те 4-мата са от една партия, а аз от друга”, каза със силен глас най-младият 67-годишен член на компанията. „Не очакваме нищо от изборите. Само нажежават лятото и ни навяват политически мисли. И консумацията на бира става неизбежна”, обединяват се около това мнение 5-мата възрастни българи. „Ние не си продаваме гласа. Продават си гласа хората без душа и вяра. Тези хора не заслужават да живеят – духът им за самосъхранение е мъртъв”, завършва Петър. Всички се разотиват замислени не чак толкова предизборно, а по-скоро изглеждат съсредоточени върху битовите им ангажименти.

Розалина Димитрова е политически журналист във вестник „Труд”, всекидневен таблоид с един от най-големите тиражи в България. Срещаме се с нея в редакцията на „Морски Труд”, където се печата по-големите български вестници. Розалина работи като журналист от 7 години и от 4 години следи и пише за политическия живот в страната и по-конкретно за Варненския регион. От 2007 г. журналистката се ангажира доброволно като наблюдател на изборите към Асоциация „Прозрачност без граници”. „Реших да бъда наблюдател на изборите първо, защото доброволците на „Прозрачност без граници” минават страхотно обучение за това как да следят за нарушения през изборния ден. Този тренинг ми помага да бъда по-добър репортер. Получих практически знания, които използвам в журналистическата си работа”, обяснява Димитрова. Според нея няма реален ефект и практически видим резултата за гражданите от нарушенията на законите, които установяват голяма част от журналистическите разследвания и проверки в България. „У нас трудно може да бъде осъден някой, който е извършил крупна измама или голямо закононарушение. По-лесно се осъждат малките престъпници. А и самият начин на работа на разследващите ни институции е доста тежък. Процедурата на доказване на вина е също тежка. Например тази година българският парламент прие закон, който осъжда купуването и продаването на гласове. Въпреки това самата процедура за установяване на търговия с гласове е доста тежка, защото полицията като орган на прокуратурата трябва да види купуване и продаване на гласове, за да извърши арести. Иначе е много сложно да се търсят доказателства, поради простата причина, че търговците на гласове работят тайно. Аз видя ли търгуване на гласове подавам сигнал в полицията или в регионална избирателна комисия. Идват полицаи, правят оглед на района, за който са получили сигнал и ако не установят нищо, си заминават. При това положение смисълът на моя сигнал губи значение”, споделя политическата журналистка. Розалина говори за изборите в България. Като млад и ангажиран гражданин, тя има своята позиция. А като журналист, аналитично мислене. „Покрай изборите винаги имам повече работа. Политическите събития се следят под лупа. През ден правя интервюта с кандидати за парламента от различни партии. Много ми е трудно да преценя кой от тях заслужава да спечели. Преди избори всички говорят колко са добри, колко са готови да управляват страна и споделят куп положителни свои страни. Обаче ние българите сме виждали много „спасители”, казва младата журналистка. Питаме я как минава денят й като журналист и изборен наблюдател. „Въпреки, че има закон, който забранява търговията с гласува, у нас това е неизбежна порочна предизборна практика. Затова през изборния ден отивам на „горещите точки”, където се очаква купуване и продаване на гласове. „Гореща точка” е място където се пазаруват масово гласове. Обикновено това са ромските махали. Във Варна гореща точка е ромската махала „Максуда”. Обикновено в горещите точки има по-явно купуване на гласове. Аз съм чувала за купуване на гласове, но никога лично не съм виждала”, споделя Розалина. Тя е пропуснала доста от предишните избори. Никой не е успявал да й спечели гласа или да го „купи” с идеите си. Не е решила дали да гласува или не. „Искам всичките ми приятели да се чувствата добре. Да имат работа и да живеят нормално. Те са образовани и умни хора. Но все още не знаят дали ще гласуват. Парламентарните избори през тази година са може би едни от най-важните за България. Но партиите, които се явяват сме ги виждали много пъти. Лицата също. Затова като образовани хора ни е много трудно да решим какво да правим. Образованите и разбиращите хора в България почти са останали без право на избор на представител в парламента, защото са гласували много пъти, но нищо не се е променяло. Затова сега сме раздвоени. Но не гласувайки всъщност ние продаваме гласа”, категорична е Димитрова. Въпреки това Димитрова предрече масово гласуване – около 55-60%.

Няма коментари:

Публикуване на коментар