четвъртък, май 14, 2009

Аз ще гласувам - а ти?

И най-вече ще гласувам, заради себе си. Амбициран съм да уча и да се развивам в България, не навън. Искам да успея сред свои, не сред чужди и да бъда щастлив, там където „първо мляко съм засукал”…

Държа в ръцете си късче хартия и молив. Пиша, трия, пиша, трия – бъдеще чертая. Имам душевен глас – на мисли и мнения. Избирам сам кой да съм – човек с буден и свободен дух. Смелостта ми е гражданска. Различен съм, но никога безразличен и безличен. Пука ми. Изборът се нуждае от гражданския глас. Скоро пак ще чертая и пиша – ще гласувам…

Дори гласът ми да е равен на капка в морето той има значение, тъй като без хилядите други капки нашето море щеше да е просто една локва…

„Когато стоиш на ръба на скала, стъпката напред не е прогрес!”. Да, така е, но когато стоиш безучастен именно там, където твоят глас може да се окаже, ако не решаващ, то със сигурност значим, тогава се оказваш престъпник пред съвестта си...

Добродетелта на управляващия и управлявания е различна, но добрият гражданин трябва да знае и да умее да се подчинява и управлява – да участва в управлението на свободни хора и в двата случая...

Вървя по улицата прашна, а изборите пак изпълват хоризонта като първи пролетни лъчи. Надежда нова се събужда във всяко мъничко сърце, но не от пролетна наслада, а от изборна промяна. Стаили дъх, очакваме ний всички нещо ново, но този път реших, Аз ще гласувам, за да настъпи пролетна промяна и в политиката ни засмяна...

Промяната не идва сама, а дойде ли сама, никога не е такава, каквато искаме, защото е създадена от друг...

Толкова ми допада свободата да избирам, да гласувам! Благодаря ти, Европа, че не си ни лишила от тази възможност! Ако ние сме в Европа, то нека първо Европа да е в нас...

Да гласуваш значи, да осъзнаваш своите интереси и да искаш да ги реализираш, затова аз реших – този път ще гласувам...

Не мога да гарантирам, че моят глас ще промени структурата на света, но защо да не спомогне, дори и с прашинка тя да стане по-добра...

Аз реших – ще поема живота си в ръце и този път ще гласувам...


П. П. Цитати са от есетата на младите български граждани (и аз съм сред тях), които взеха участие в инициативата на евродепутата Душана Здравкова - "Реших - този път ще гласувам".

8 коментара:

  1. И аз. Даже си написах за кой.

    ОтговорИзтриване
  2. това твое решение да не е следствие от бирата? :-))))

    ОтговорИзтриване
  3. Демокрацията не е само права, а и задължението да ги отстояваш.

    "Всеки е ковач на собствената си съдба", но изборите са нещото, при което сме отговорни не само пред и другите.

    Всеки, който НЕ гласува трябва да знае, че доброволно подарява вота си, т.е. властта в ръцете точно на онези, които не иска да го управляват.

    Този капан е заложен в българският избирателният закон, а именно- преразпределянето по квоти между спечелилите изборите гласовете на негласувалите.

    Това ще рече, че всеки, който не гласува де факто и де юре подарява гласа си на ДПС и БСП, защото това са партиите с твърд и голям електорат.

    Така че не ми се хвалете с това, че няма да гласувате, защото за мен това означава само едно- искам да съм роб в собствената си страна.

    Искам не само аз, а и всички други българи да сме малцинството в собствената си държава.

    Искам да продължавам да бъда недоволен, да хленча и да се оплаквам, защото нищо друго не умея.

    Искам да живея лошо. Искам и другите около мен да се чувстват така, за да им е гадно като на мен.

    Не се правете на велики философи, а просто гласувайте за единствената свястна алтернатива на ДПС и БСП- "Синята коалиция".

    Нашето настояще и бъдеще е в нашите ръце. "Да хванем бика за рогата". Заедно можем и всеки един глас е важен и значим. ГЛАСУВАЙТЕ.

    ОтговорИзтриване
  4. Оги, извинявам се на теб и на читателите за допусната грешка, но от бързане и вълнение съм я допуснала. Моля да се чете:

    "Всеки е ковач на собствената си съдба", но изборите са нещото, при което всеки един от нас е отговорен не само пред самият себе си и близките си , но и пред обществото.

    ОтговорИзтриване