сряда, февруари 11, 2009

България е в 5 кризи, обединени в една обща

Политическа криза - нямаме една свястна партия, която да сплотява българските граждани. У нас свестните политици почти липсват. От "началото" на демокрацията до днес ни управляват само коалиции, които не се инетересуват чак толкова от състоянието на народа, колкото от преразпределението на министерските и тем подобни други управленчески постове по коалиционерски. Нямаме и свястна опозиция. Освен, че в коалициите възниква напрежение, искри пламват и между опозиционерите, които по некадърен начин критикуват правителството, защото преди това и те са били на власт. Не продумват много, защото коалиционерите ще им изкарат мръсните ризки и потници. Все едно са от един отбор. Кризата в управлението създава криза и в опозицията. Тъпо. За жалост обикновените хора не виждат "екипната игра" - някои нямат интернет, други не знаят какво е блог, трети рядко се интересуват какво се случва, но за смтека на това недоволстват. Просто е - всички политици играят в екип за да осогурят своето съществуване, защото парите от бюджета са вкусни и "безплатни".

Социална криза - обществото ни е объркано до такава степен, че вече не знае що да стори и що да мисли. Българските граждани обедняват интелектуално всеки ден, замислят се върху живота и оцеляването си всяка секунда. Нищо не помага. Държавата ги изритва, но те пак й се дупят. Държавата ги плюе, но те пак и се перчат. Държавата ги забравя, но те пак й чукат на вратата. Държавата..., но те пак... и така до кога? До някога, защото всеки си трае. Обществото ни има комплекси и понякога се срамува, че българско. Малко са гражданите, които си изпълняват достойно задълженията. Много са тези, които искат правомощия. Но никой не се замисля, ако всеки направи по нещо какво ще се случи. Социумът ни се разделя на бели-черни-жълти-други, българи-цигани-турци-евреи-други, педерасти-лесбийки-травестити-други, християни-мюсюлмани-други и на базата на куп още признаци. И какво се случва - случва се едно слабо общество с вътрешни раздори, губи своята виталност и енергичност. И така си печели прозвището "материал" от един по низш "материал".

Образователна криза - в гимназията, в час по История, учителят ми беше казал, че по време на Студената война, най-доброто образование се получавало у нас и Израел. А сега какво? Повече от половината ученици, които завършват гимназия, допускат правописни, граматически и прочие грешки. А за стил на писане и изказване да не говорим. И какво се случва с тези младежи. Някой стават студенти и завършват. Стават студенти по страхотно лесен начин. Плащат си за да влизат в хубави специалности, а за по-тъпите специалности е нужно само да се явиш на изпит. Всяка година грубо казано 55 хил. ученици завършват средно образование. Всяка година грубо казано местата във ВУЗ-овете в България са 75 хил. Тази година така ги приеха от раз, че чак накараха академичните принципи да замлъкнат. В цялата страна бяха приети студенти на поразия. Резултатът е ясен - никакъв правопис, стил на изразяване и прочие никакви неща. А този резултат от своя страна е резултат от голяма пробойна в средното ни образование. За жалост качествените деца намаляват, в резултат на намаляването на качествените родители и учители. Всеки следващ министър си играе с образованието, без да усеща, че помага на населението да изпростява и оглупява. Така се възпроизвеждат интелектуално и образователно непродуктувни и некреативни граждани.

Икономическа криза (финансова) - от както съм се осъзнал като гражданин не си спомням период, в който да не сме били в криза. Винаги всички продукти и услуги са били в n пъти по-скъпи в сравнение в страните в ЕС или горе-долу като тях. А възнаграждението ни в n пъти по-ниско или горе-долу почти нищо, колкото да оцелееш. Това се отнася за всички професии - общи работници, журналисти, механиници, инженери и др. Отношението към работниците е също n пъти по-ужасно, колкото да не напуснеш, защото няма да оцелееш. Е, изключение прави професията политик, която е доста относителна длъжност. Никой да не ми обяснява, че сме в световна финансова криза или газова. Ние от край време си живеем в криза. И вече сме се адаптирали.

Институционална криза - става дума за мудното и монотонно отношение на всички институции - полиция, съд, община, социална агенция, министерства и др. Обслужването, решенията и реакциите на всички държавни ведомства се точат като народна песен. Бааааавно. Мъчително. Понякога и с нежелание се обслужват гражданите. Така ти сервират услугата, че чак не ти се ще да бъдеш обслужван от българските инстиутции. Докато те разберат какво искаш, докоато ти обяснят как може да се случи - косата ти побелява. Кахър. Това е уж ангажименти на Министерството на държавната администрация и административната реформа, да опрости обслужването, ама уви. Нещо не им върви.

Държавна криза - всички кризи, взети заедно. Тъпо, нали? Оказва се, че сме в държавна криза.

2 коментара:

  1. И криза за айфони човече! Единственият официален дистрибутор са Germanos и там една машинка е 1600+ лв. с план на вивател!

    По щатско са 300 долара ебаси...

    На тва му викам аз криза!

    ОтговорИзтриване
  2. Прав си:) Монополът на дадени дружества в определени сфери.

    ОтговорИзтриване