сряда, януари 14, 2009

(Не)Случилите се (Не)случки и общуването за тях

Събитията са факти, защото са се случили. Случили са се, тъй като е било възможно да се случат. Има и случки, които се случват теоретично, но не и на практика, защото не имало подходящи условия, в които да виреят. Или е липсвало някой, който да материализира потенциалната бъдеща случка. Те се наричат неслучки, въпреки че са реализирани на хартия (да речем) или в някоя гънка на човешкия мозък. Всъщност те са неслучили се случки, за които се говори дълго и безспирно и неусетно стават фиктически събития, които само занимават човешкото злободневие. Но не и практическата му ангажираност, занимаваща се творенето на материалните случки. „Ако беше..., то щеше...”, се говори за неслучките. Както се вижда те също са случки, но неслучили се. Или просто не се е случила дадена случка, която да благоприятства случването на основната случка (например). Ето го и основният момент – причинно-следствената връзка. Просто не е имало причина за да има следствие. Причина, която да произхожда от друго следствие, произхождащо от друга причина и т. н. Сиреч неслучките са причина за неслучки, а случките раждат други случки. Понякога става и обратното. Случките възспират други случки. Неслучките възпроизвеждат случили се случки. Революциите например – не се е случило нещо, което да ги възпрепятсвта. Или пък е имало друго събитие, което им дал тласък. Надявам се, че не съм заплел реалните ви представи за случките с неслучили се случки, или пък мозъчните ви гънките с червата. Просто, защото разграничаването на случили се случки и неслучили се случки е много трудно, което изисква случващо се мислене, което да „опредмети” елементите, разделящи двете състояния. А на многомислещите хора често им се оплита нещо. Случилите се случки от историята го показват.

Общуването или говоренето за неслучки и случки – разтягане на локуми или монолог между двама случили се души. Твърди се, че информацията, която достига до крайният реципиент, е само 10% от същинската. Или десет пъти намалява. Но тук не се взима предвид дали точно това, което са разбрали разпространителите на информацията, е искал да сподели информаторът. Съвсем възможно е понякога консуматорите на съобщението да разберат точно, което информаторът предпочита те да разберат, а не онова, което журналягите искат или подсъзнателно без да сакат пишат. Общуването между живите същества е многоетапен и сложно-съставен процес, чрез който стават сполучливи и несполучливи случки. Начин или език за лафене съществува още от времето на Адам и Ева. Защо? Отговорът е много прост. Ами за да я изпраска и да ни създаде нали първо трябва да я свали! Как мислите, че го е направил? Доста е спорно! Дали са си говорили или са действали не може да се каже, тъй като няма свидетели! Появили са се след 9 месеца! Но със сигурност тати Адам мама Ева са „общували”. И след това извършили прекатурнал човешкият свят грях... създали са нас. Грях? Защо? Не, не е грях. Ако беше грях дядо Господ нямаше да дари Адам с инструмент и Ева с катеричка. Отплеснах се, но мисля, че си заслужава. Важна тема е! А отец Павел, ако прочете моите писания сигурно ще ме анатемосва – негово право и задължение! Както и да е! Та, нека продължа с няколко многословни кратки изречения за общуването на човеците относно случките и неслучките! Когато диалогът ти е с човек, който на теория е реализирал потенциалните части от неслучила се случка, то ти водиш монолог. Той ще ти я обяснява като фактивна случка, а ти ще я разбираш като фиктивна! Губи се центъра, където трябва да се замервате с думи, за да се получи общуването. Иначе всеки един от вас сам си говори. Общувате на еднакъв език, но говорите за нещата с различни слова, тежащи по различен начин в зависимост от мястото, което заемат в съставеното случило се изречение. Единият трябва да спре, за да може другият да даде тон за ново говорене, за да не причини някакво неясно случване!

Всеки от нас е случила се случка! Всеки от нас е последствие от някаква причина! Всеки от нас трябва да внимава какви случки предизвиква и за какви случки е причина, за да не му се случи неприятно последствие!

1.6.2008

Няма коментари:

Публикуване на коментар