сряда, януари 14, 2009

На нашия език „ром” означава „човек”

Не може да си бил доносник и днес да правиш лицето на ромите

Преди повече от седмица в Шумен приключи Третият национален конкурс за ромска поезия, в който взеха участие близо 40 души. Изненадващо там не видяхме един от най-големите и утвърдени ромски поети Васил Чапразов. Той е роден на 15 май 1945 г. в Сливен, където завършва Текстилен техникум, а по-късно и Българска филология във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”. Чапразов е изявен лидер на ромите в България. Работил е като строителен работник, учител, журналист. Член е на Българския хелзински комитет.

ТЕЗА: Циганското лято е период, в който човек се стопля неочаквано. Това е символ на ромската душевност, на неочаквана ласка, на неочаквана истина, на приятелство, което не може да се контролира. Това е свят, който идва в света на другите отново неочаквано.

- Какво усеща човек, когато чете ромска поезия или стихове на ромски поет? Има ли нещо различно в сравнение със стиховете на други поети?

- Ромската поезия съм я почувствал чрез песните. Майка ми знаеше много песни и всички текстове на нейните песни са поезия. Страшно въздействаща. Съчетана с музика, тя е недостижима. Няма ром, който да не е плакал на нашите песни, тези старите, като „Манги ли рацила, манги ли зивизила” (За мене ли се мръква, за мене ли се съмва), „Дром дромендар”(От път в път), „Пхандим грастин” (Вързах конете) песните за Манол, за Маламка...Ненадминати балади. После я откривах в текстовете, пак за песни, на Рунко (Русчо Куртев), автор на повечето от песните на гениалния Данко (Йордан Русчев), в приказките на чичо ми Васил (Фирито), по-късно в стиховете на Усин Керим, на Йордан Янков, нищо че са на български. Истинските, съответните думи нямат род, нали се сещаш за „хубава мома род няма”.

- За какво пише най-често поетът ром?

- Разбира се, за любовта, за несправедливостта, за природата, за красотата, за предателите, за подлостта, за музиката, за близките си, за работата - човeкът, който работи с душа е винаги много красив, щедър, силен, благороден, справедлив, умен...Всичко това ражда много енергия. Истината, справедливостта, човечността носи много мощ.

- С какво сте се занимавали преди 1989 г.?

- Работех всяко лято, докато учех в техникума.Ту като помощник на майстори зидари, ту като копач на кладенци, ту като центрофугар или бояджия. Веднага след казармата започнах работа като карбонизатор, а след това и като текстилен майстор в най-големия вълнено-текстилен комбинат на Балканите “Г. Димитров”. Бил съм учител по български език и литература, организатор на културно-масови прояви, журналист. През 1976 година ме уволниха от редакцията на в. “Сливенско дело”. За случая дойде секретарят на ОК на БКП Георги Николов, който е бил информиран за привикванията ми в ДС. Малко по-късно завърших курс за строители и през есента заминах на работа в СССР в гр. Ярославъл. От юноша се занимавам с обществена работа, спорт, художествена самодейност. Съставът, който ръководех е печелил златни медали на Републикански прегледи на художественото слово.

- С какво се занимавате сега?

- Ангажиран съм предимно с издаването на в. “Дром дромендар” и сп. “О рома”. Изнасям лекции по въпроси на ромската история и култура, на десегрегацията в образованието не само в СУ “Св.Климент Охридски”, а и из цялата страна. Наскоро, по моя инициатива във Факултета по начална и предучилищна педагогика на СУ успяхме да създадем и заработи Университетски център за ромска култура и интеркултурно образование.

- Кажете заглавията на ваши книги и стихосбирки?

- Напразни бяха обикалянията ми по редакции в дните преди демокрацията. Лъжеха ме, обещаваха, но в крайна сметка не успях да издам книга. Такава беше политиката и мнозина бяха безсилни да се противопоставят на властниците. Снемали са ми материали в последния момент – научавах го по-късно от различни хора. След събитията някак загубих интерес към издаването. За мене по-важно беше да изградим ромското движение, да го направим по-ефективно, да променим из основи политиките към ромите. Добре че беше Малина Томова. Тя настоя да си подготвя стиховете и благодарение на нея през 1996 г. издадох първата си стихосбирка – “Искам да съмне”. Почти десет години по-късно публикувах и втората си книга стихове “Циганско лято”. Междувременно подготвих за печат и издадох на ромски и български „Ромски приказки” (Романи масаля).

- Кой според вас отговаря на думата “поет” и има ли днес истински поети?

- Истинският човек (о чачо ром) е отговорен. Това качество е част от него, от работата му, от приятелството му. Сигурно има. Не е лесно да бъдем като тях, а разбирането чрез другите е уклончиво, хлъзгаво.

- Колко са конкурсите за ромска поезия в България? Успешни ли са те?

- Не зная, по-скоро не съм сигурен. Със сигурност обаче зная, че има мнозина пишещи, които не стигат до конкурсите. Някои от тях са твърде самовзискателни, за разлика от другите, чиито критерии са много занижени. Лоша услуга им правят, на последните, тези, които им дават награди. Яд ме е, че толкова години вестник ”Дром дромендар” провежда конкурс за поезия на името на Усин Керим, а все не успява да проведе един курс на обучение на млади творци. А познавам не един пишещ, който има остра нужда просто да поговори с човек, който отбира от поезия, който може да му помогне. Колко малко е нужно понякога за редакцията на едно стихотворение, за освобождаването му от излишъците, които го задушават.

- Според вас кой трябва да провежда и оценява конкурси за ромска поезия, за да бъдат те на висота?

- Духовна хигиена е нужна, повече истинска хигиена. Едно време ромите вадеха кирта си с изтривалка, че и с керемидка. Преди да си сложат одеколон или някакъв парфюм, се миеха. Сега някои хора, вмирисани от мръсотия, се поливат с парфюми и се чудят защо произвеждат още по-тежка миризма. Не може да си бил доносник, да си бил зашит за приятелите си и всяко тяхно несъгласие, недоволство, движение, всяка тяхна дума да си отнасял в ДС и днес да се строяваш най-отпред, да правиш лицето на ромите, да си играеш на демокрация. Сигурно не им е лесно – вероятно имат своите терзания, а и своите желания днес да бъдат полезни на ромското движение...Не бих ги корил за това, но не мога да се съглася точно те да претендират за ромската мярка. Да откриват плочи с имената на свети роми. Пък нека помислят и за компетенциите си. Журирането изважда всичко на показ.

- Господин Чапразов, вие сте главен редактор на в. “Дром дромендар” и на списание “О’ Рома” – едни от малкото специализирани издания за роми. Пишете ли в тях на ромски език, независимо, че ромите нямат своя азбука?

- Ромското слово си има своя писменост и тя е на латиница. На тази писменост са създадени много книги – поезия, романи, пиеси. В Сатиричния театър сме гледали “Хамлет” на ромски език, както и много други драматични произведения на наши творци. Ромският език е езикът на поезията. Неслучайно първите наши творци сътвориха поезия на майчин език. Аз участвах като член на журито по време на световния конкурс за ромска поезия в Будапеща. Близо десет години ще навърши нашият конкурс за поезия, който носи името на големия ромски поет Усин Керим. Той за съжаление ще бъде забравен, въпреки че по негово време нямаше поет, който да не цитира негов стих. Така се забравят и нашите големи музиканти. Никой не помни големия музикант Иван Хаджикостов. Още повече кой знае, че 99 % от първите преподаватели в училището за български фолклор в Котел са били роми?
В нашите издания почти във всеки брой имаме ромски текст. Ако човек иска да знае какво наистина се случва с ромите ще го намери в нашите издания. Стараем се да пишем обективно и не прикриваме и лошите страни на етноса.

- Последната ви стихосбирка се казва “Циганско лято”. Хубава символика... Наистина ли ромите са хората, които най-много жадуват за последните слънчеви дни?

- Избрах това име на книгата си, защото “Циганско лято” е идиом, познат в цял свят. Това е светъл и топъл ден, тогава, когато никой не го очаква. През есента се наблюдават толкова много цветя, такова богатство на аромати от цветя и плодове. Циганското лято е период, в който човек се стопля неочаквано. Това е символ на ромската душевност, на неочаквана ласка, на неочаквана истина, на приятелство, което не може да се контролира. Това е свят, който идва в света на другите отново неочаквано. То е просто като един щедър лъч, който идва и всекиго посреща с малко изненада на приятно чувство. Символиката е в желанието да има топлота в човешките отношения. Точно затова кръстих книгата си така.

20.9.2007

Няма коментари:

Публикуване на коментар