Интеграция или деинтеграция

На 8 април преди 36 години е поставено началото на световното ромско движение. През 1971 г. на първият световен ромски конгрес в Лондон взимат участие представители на този етнос от всички континенти. Делегатите обявяват датата за международен ден, на който ромите по света почитат паметта на своите събратя, загинали по време на Втората световна война. На конгреса са приети флагът и химнът на ромите. Накратко това е историята на Международния ден на ромите 8 април. Днес обаче този конгрес не топли никого. Нито ромите, нито интегриращите ги. Спрямо въпросите на ромската интеграция, държавата трябва да има различни интеграционни политики към трите условни групи - елит, средна класа и дъно. Трябва недвусмислено да се каже, че ромите не са маргинална група и не трябва да се подхожда по този начин към тях. Този подход на практика ги сегрегира от обществото и предварително ги обрича да останат в така очертаното “гето”. А там няма потенциал да се разрешат техните проблеми. И така - ромите наистина не са еднородна социална група. При тях определено има три оформени слоя. Първият е ромският елит - учители, лекари, акушерки, писатели, артисти, музиканти, елитни спортисти, студенти, политици и др. За съжаление от тях най-често в обектива на общественото полезрение попадат фолкзвездите.
Втората прослойка е най-широката и би могла да се определи като ромската “средна класа”. Преди промените тази прослойка беше във фабриките и предприятията, на полето, в земеделието и по строежите. След 1989 г. тези хора останаха на улицата. Последната група е тази, с която са свързани всички стереотипни представи. Това са хората, които мислят за физическото оцеляване днес. Това е гетото, което виждаме често, когато телевизията иска да ни покаже “автентична” ромска картина. В годините на прехода, в резултат от липсата на политика третата група започна да се разширява, като “яде” от долните етажи на втората. Сега е важно хората да разберат, че интеграция със семинари, конференции, дискусии и дебати трудно се постига. В последните няколко години бурно се завихриха Декади, Рамкови програми и прочие главоломни кухи шумотевици за включването на ромите в гражданското общество. Но така е то - който се наяде веднъж, иска все повече. Трябва да се престане с това хаотично и неясно печелене на проекти на гърба на обикновения ром от махалата. Той всъщност не чувства никаква облага от многото приказки по негов адрес. Другите етноси се дразнят изключително много, когато чуят, че се отпускат пари за ромите. Така е, защото го чуват кой знае за кой път. На тези хора трябва да им се каже ясно, че фондовете за интеграция се източиха и източват от НПО, чиито управителни съвети се състоят от българи и тук таме от някой безгласен ром. За да се получи интеграция и от дугата страна трябва да има приемственост. Време е да спрем да плашим децата си с „циганката с чувала”, за да заспят. Също така да определяме като „циганско” всяко грозно нещо и всеки хаос. В съзнанието на повечето хора циганин или ром е синоним на нещо лошо, долнопробно и опасно, а всъщност не трябва да е така. Подобно на другите етнически групи ромите също страдат от “лидеромания”. Грубо казано всеки трети от ромски произход се определя за лидер на своята общност и за единственният, който може да намери възможно най-добрия изход от критичното положение. А отскоро лидери на роми стават и българи. Десегрегацията в училищата и насърчаването за образованост е една от най-правилните и успешни идеи за интеграция, която по-голяма част от истинските роми водачи се опитват да реализират. Почти 100% е сигурно, че ромите ще се интегрират много бързо, ако малките ромчета посещават редовно училище. Но трябва да се има предвид, че това може да стане постепенно и успешно, за разлика от бързите неуспешни опити на досегашните “декададжии”.
29.05.2007

Коментари

Популярни публикации