сряда, януари 14, 2009

За Филип Димитров

Чатех си с Краси Крумов - добър човек и журналист. Сподели ми, че Филип Димитров е напуснал политиката днес. Не се почувствах особено добре. Мисля че той е от малкото добри политици в България. Това негово излизане от играта опрделено ще натежи много на СДС. Имах щастието лично да се срещна с тази уникална личност няколко пъти. Бях на стаж в Парламента. Оратор неповторим - в речта си борави с факти, нестандартни идеи и добри аргументи за реализацията им. От него запомних едно - "Човек има ангажимент към социума, в който живеем. По същия начин, по който Димитър Стоянов не може да си позволи да предизвиква чувствата на хората, които не споделят възгледите му за отношението към жени, колежки или етнически групи. По същия начин трябва да държим сметка, че може някои подходи да накърняват чувствата или основните принципи на общността, в която човек живее. Не може да се каже, че ако е възможно западната цивилизация да толерира волни интерпретации на личността на Исус, тя не може да мери по със същия аршин Мохамед. Обществото, в което живеем трябва да има своите толерантни стандарти. Толерантни включително и по отношение на тези, които предизвикват нашите чувства. В крайна сметка хората в различността на традицията си са близки в израза на грижата си и всеобхватността на обичта си. Така, както самоукият майстор мюсюлманин от село Ябланово прави своите сазове и знае над 600 песни. По същият начин с не по-малка отдаденост на професията си говори и майсторът на гадулки от Котел. Модерната западна цивилизация е демократична, затова защото се основава на идеята за свободата на индивида и зачитането на човешките права. Това пък означава, че тя разглежда човека не като някаква биологична единица, а като надарен от Бога с права, т.е. предполага един божествен разум, надарен с нравствени критерии, по силата, на които на всяко човешко същество се признават определени права. Алтернативата на това са всякакви комунистически, фашистки и прочие доктрини, които смятат, че държавата и или общността са тези, които определят кой какви права да има. Всеки може да има например право на живот, но ако е неудобен на фюрера или класов враг, може да бъде лишен от това право. Двата тоталитарни звяра – комунизмът и нацизмът, се преливат един в друг и може да се види как хора на един дъх могат да развият чисто нацистки тези – против малцинствата, и в същото време по комунистически да обещават национализация. Правата на човека само като декларация имат малка стойност. Те могат да се реализират само там, където има институции, годни да свършат това. Не благосклонни институции и “добри началници”, които раздават правата за „джоб парасъ”, а институции, които са в постоянен конфликт по между си, така че винаги, когато някоя от тях се опита да ограничи право на гражданина, друга да има интерес да се противопостави. Разликата между Третия свят и Запада е до голяма степен в отношението към живота – елементите, които определят качеството на индивидуалния живот. Една голяма част от тези неща са манталитетен въпрос и държавата няма как да се намеси в това. Често ни се струва неприятно обстоятелство, когато държавата ни задължава да правим неща, които за нас са право на морален избор. Тези мерки не са неотложно необходими. Не можем да не признаем, че да облекчиш живота на ближния си е право пропорционално на усещането, че твоят собствен е що-годе нормален. Ако ти се чувстваш излъган, измамен, ограбен, обруган или злепоставен, то желанието ти да направиш живота на ближния по-добър, е много намалено.". С голямо внимание го слушах, когато изнасяше тези слова. Мисля че си заслужаваше.
10.7.2008

Няма коментари:

Публикуване на коментар