Децата ви са в мрежата

През тази година изпреварихме Австрия по обхват на мобилните комуникации

Георги Чанков Апостолов е роден на 15 август 1966 г. в Попово. Завършва Японски език и литература в Санкт-Петербургския държавен университет. Кореспондент на БТА в Токио между 1985-1990 г. С 20-годишна кариера на професионален журналист. Освен в БТА, работи в. “Континент”, “Стандарт”, “The Sofia Echo”, седмичника “Епоха”. От 2000 г. е на работа във Фондация “Приложни изследвания и комуникации”, където раководи отдела за уеб-съдържание. А сега ръководи и Горещата линия за безопасен Интернет. Има 3 деца, което според него му дава възможност лично да наблюдава отражението на компютърните технологии и Интернет върху подрастващите. Той бе в Шумен по повод националния турнир по информатика “Джон Атанасов”, на който градът ни беше домакин. Срещаме се с него в редакцията на “Показател”.

ТЕЗАТА НА ГЕОРГИ АПОСТОЛОВ: За скоростта на навлизане на Интернет говори фактът, че през 2000 г. интернет-потребителите са били 5.4 процента от цялото население на България, а през 2006 г. са вече 28.5 процента.

Какво представлява интернет в представите на родителите и на децата им?

За съжаление, има драстична разлика между възприемането на Интернет от родителите и децата, възрастните и младите. За днешните деца Интернет е нещо съвсем обичайно – както са телефонът и телевизията. Те познават и ползват повечето възможности, които глобалната мрежа дава. Един пример: веднъж синът ми донесе вкъщи непознат за мен плод от дърво в някаква градинка, който приличаше на пъпчива зелена топка за тенис, за да пита какво е това. Никой от семейството не можа да го определи, той го засне с мобилния си телефон, пусна снимката в един от интернет-форумите и след 10 минути разбрахме, че това е особен вид декоративно портокалово дърво.
За разлика от децата техните родители са свикнали да ползват компютъра основно като пишеща машина и по-бърза пощенска служба. Част от родителите въобще не се замислят за какво още може и се използва Интернет-средата. А друга част, която е по-запозната, изпитва ужас, че детето им е в опасност, когато е на компютъра. Всъщност децата са по-близо в представите си до реалния облик на глобалната мрежа, но при липса на обучение за опасностите в нея наистина са изложени на потенциални рискове.

Коя е полезната страна на “световната паяжина”?

Полезните страни са много. Съвременното дете от малко свиква да се намира в една обширна информационно-комуникационна среда, което му дава възможност да възприеме принципа за “учене през целия живот” като нещо естествено. Ако се стимулира и подкрепя неговото естествено любопитство, ползващото редовно Интернет, детето може да има многократно по-голям информационен багаж от връстниците си, които са лишени от тази възможност. Освен за информация, Интернет все повече се превръща и в една реална среда за общуване. Благодарение на неговите възможности едно 15-годишно дете вече може да е натрупало немислим само допреди 10 години жизнен опит за различните човешки типове, характери, реакции, за груповите социални явления, на които се учи чрез общуването в Интернет със стотици други деца и възрастни. Все по-улеснените компютърни програми и приложения активизират и подхранват творческото начало – децата се състезават помежду си за изработване на уеб-страници, компютърни графични изображения, звукови и видео-файлове, а това са умения и навици, които ги правят по-конкурентни на пазара на труда на по-късен етап.

Какви са недостатъците и “тъмните” страни на интернет?

Недостатъците на Интернет са породени от неговите положителни страни. Той дава възможност да се достигне до милиони хора с минимални разходи, което естествено поражда силни бизнес-стимули. От друга страна, привидната анонимност и доскоро липсата на законова регулация насочиха към Интернет хиляди кандидати за извличане на бързи печалби от човешките пороци. Затова още преди бързо разрастващата се легална онлайн-търговия глобалната мрежа се наводни с порнография, а в последните години все повече нараства процентният дял в нея на детската порнография, защото тя е незаконна и се преследва навсякъде по света. Освен това развитието на отлайн търговията и банкирането създадоха условия за възникване и развитие на финансови престъпления и злоупотреби през Интернет.

Какви могат да бъдат злоупотребите във виртуалната мрежа?

Най-честата и широко известна злоупотреба е кражбата на данни от лични кредитни и дебитни карти и източването на сметки. Това се постига чрез друг вид злоупотреба – разработване на специални вируси и зловредни програми, които проникват през межата в личните компютри и извличат от тях необходимата информация. Един от популярните начини за кражба на лични данни е така нареченият “фишинг” – изработване на фалшиви уеб-сайтове на големи банки или онлайн-матазини, през които се събират пин-кодове на кредитни карти. Най-страшната злоупотреба с Интернет обаче е събирането на лични данни за деца и непълнолетни. Било то от индивидуални педофили, които се опитват след това да установят физически контакт с детето, или от организирани престъпни групи, които издирват уязвими деца с цел отвличане, трафик и въвличане в мрежите на детската проституция и изработване на детска порнография.

Каква е основната цел и дейност, която е заложена във вашият проект?

Проектът “Гореща линия за борба с незаконното и вредно съдържание в българското Интернет-пространство” е вече с двегодишна история. Той се финансира по програмата “Безопасен Интернет” на Европейската комисия и се изпълнява от софийската неправителствена фондация “Приложни изследвания и комуникации”. По този проект от 9 май 2006 г. у нас действа Гореща линия за борба с детската порнография и други незаконни злоупотреби в Интернет на адрес www.web112.net, където всеки може да подаде сигнал анонимно. Той се обработва от нашите оператори и при установяване на закононарушение сигналът се подава на нашия основен партньор – Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) към МВР. Дейността на линията се наблюдава от специално създаден Обществен съвет за безопасен Интернет, в който членуват 18 държавни институции, асоциации на Интернет-доставчици, големи компютърни компании и неправителствени организации. От октомври миналата година българската Гореща линия е официален член на създадената от Европейския съюз Международна асоциация на операторите на горещи линии INHOPE, в която членуват 27 държави и която дава възможност за тясно сътрудничество и бърза реакция при установено престъпление. Имаме случаи, когато в рамките на по-малко от час след подаване на сигнал в една страна за нарушение, извършено в друга, полицейските органи на последната държава да задържат извършителя. Имаме примери на подобна бърза реакция и у нас от страна на ГДБОП при подаване на сигнал за детска порнография.

Какви са резултатите до момента от вашата дейност?

От пускането на Горещата линия в действие до момента имаме получени над 600 реални сигнала. Почти 30 са предадени за работа в ГДБОП, над 20 са предадени на други Горещи линии от асоциацията INHOPE.

Каква е психиката на българското дете?

Детската психика е навсякъде еднаква, важното е доколко в едно общество се полагат грижи децата да бъдат предупредени и научени да се предпазват от опасностите в Интернет, както ги обучаваме да се предпазват от опасностите на улицата. А точно тук няма с какво особено да се похвалим. За Международния ден на безопасен Интернет на 6 февруари тази години ние пуснахме един онлайн-тест за ученици на адрес www.web112.dechica.com. Oт над 2500 деца от цялата страна, които попълниха теста, само 166 бяха успели да отговорят правилно на 25 въпроса.

Крие ли опасност бурното развитие на технологиите?

Техниката и технологията в цялото човешко развитие винаги е била нож с две остриета. От една страна това е довело до изграждането на съвременната цивилизация с всички нейни удобства, а от друга – всяка нова технология е пораждала и неизвестни дотогава рискове. Малцина са онези, които призовават да се откажем от всички придобивки на модерната цивилизация. Начинът е предотвратяването на рисковете от новите технологии. Пример за това е сегашното влизане на Интернет в мобилната телефония, която скоро ще направи остарял принципът за компютъра в общото помещение – всяко дете ще носи Интернет в джоба си. Затова пък новата програма за безопасен Интернет на Европейския съюз слага особено ударение върху разработването на стратегии и технологии за предотвратяване изострянето на опасността за децата в глобалната мрежа. За скоростта на развитие на информационните технологии у нас говорят няколко цифри – според последно проучване на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) над 30% от българите вече използват активно Интернет. Потреблението в страната през 2007 г. достигна 33.3 на сто. За скоростта на навлизане на Интернет говори фактът, че през 2000 г. интернет-потребителите са били 5.4% от цялото население на България, а през 2006 г. са вече 28.5%. В същото време децата и непълнолетните са най-активната група потребители на Интернет. Според проучване от 2006 г. над 60% от децата на възраст 7-19 години ползват редовно Интернет. Към юни 2007 г. обхватът на мобилните комуникации в България e 117.4 %, с което излизаме пред страни като Австрия, например.