сряда, януари 14, 2009

Фермерите ни ще избягат в чужбина

Митко Ангелов: „Все някой трябва да се занимава с животновъдство и зеленчукопроизводство!”

Световните икономически проучвания сочат, че фермерството е професия на бъдещето. Това се дължи на проблема с изхранването, който ще започне да изпитва планетата ни в близките години. А фермата е пряко свързана с продуктите, които виждаме на щандовете в супермаркета. Без селското стопанство всички ще изпитваме големи трудности с прехраната, а и маркетите няма да са това, което са. За проблемите и бъдещето на българското фермерство “Показател” ви предлага гледната точка на най-младите кандидат-фермери в нашия град – учениците от 12 клас с профил Фермерство в Професионална гимназия по селско стопанство и хранителни технологии в Шумен.

ОПТИМИСТИ: Митко, Тодор и Иванка (отляво на дясно) са ученици в Професионална гимназия по селско стопанство и хранителни технологии в Шумен. Те се подготвят за професията на бъдещето – фермерството, но само Тодор смята да го практикува в България. Снимка: Авторът

„Искам да уча за зоотехник, защото обичам животните. Но определено в България да се занимаваш със селско стопанство е доста трудно. На село имаме животни. Гледам какви усилия полагат родителите ми, за да ги отглеждат, а накрая получават мизерно възнаграждение. Смятам, че това е несправедливо отношение към техния труд, с който изхранват част от обществото”, категорична е 19-годишната абитуриентка Иванка Славова. Момичето ни обясни, че няма да откаже, ако получи предложение да работи като фермер в чужбина. Тя би заминала веднага. 18-годишната й съученичка Мюмюне Абтулах иска да учи ветеринарна медицина, но също споделя, че в България фермерските условия са доста тежки. „Ще замина при брат ми, за да работя в заведение за бързо хранене в Англия, след като се дипломирам тук”, споделя Фатме Ахмед, друго момиче от паралелката Фермерство. Съученичката й Нермин Хабил пък мечтае да се реализира като зъботехник. „Преди да се запиша в тази паралелка смятах, че отглеждането на животни или зеленчуци е лесно. Но сега като човек, запознат с тази материя, не искам да бъда фермер”, твърди 18-годишната Нермин.
„Колкото сложно и трудно да е фермерството, все някой трябва да го практикува. Ако имам собствено стопанство за отглеждане на зеленчуци или животни, ще съм много щастлив и за нищо няма да го заменя.”, категоричен е 19-годишният шуменец Митко Ангелов. Ако някой ден Митко има ферма, определено ще успее, защото той е най-големият оптимист в тази паралелка. Силно вярва в бъдещата си професия. За жалост и Митко иска да напусне България, за да търси препитание като фермер в чужбина. Остава да се надяваме съученикът му Тодор Петров да държи на думата си, която категорично даде пред „Показател”, че иска да развива животновъдство в нашата страна.
По време на разговора ни с учениците се разпали дискусия между тях доколко обществото се интересува от програмите на Европейския съюз, свързани с финансирането на селското стопанство. „Хората само чакат наготово. Не търсят европейските пари”, казва едната групичка. „Държавата е виновна, защото не зачита труда на хората. Управляващите отпускат пари само на свои приближени”, твърди другата групичка. Като че ли и двете групи са прави. От една страна обществото ни все още не може да функционира като гражданско. От друга гледна точка – политиците мислят повече за собствения си джоб, както твърди и Митко.
„Българските селско стопански производители определено ще са в по-благоприятна ситуация, ако започнат да усвояват пари от ЕС. Лошото е, че липсва информация за всичко това”, смята преподавателката по растениевъдство в гимназията Евдокия Владимирова. Тя твърди, че българското село умира бавно, защото всеки млад човек иска да е в големия град, където възможностите за реализация са повече.

1.4.2008

Няма коментари:

Публикуване на коментар