Здравеопазването „убива” бавно ромите в гетата

Необразованост и безразличие на властите поддържат гетото в Пазарджик

Ромският квартал „Изток” в Пазаржик е сред най-големите в цялата страна – тук живеят над 25 000 души. Той е разделен на осем махали – “Шантика”, “Сервиза”, “Блатница”, “Ябълките”, “Париж”, “Парцелите”, “Бостана” и “Токайто”. В началото му не се усеща много ромската атмосфера, но по-навътре няма как да избягаш от нея. Музиката, полуголите и боси деца, крясъците на жените и седящите младежи в неприличащите на заведения кафенета са най-осезаемите признаци на голямата махала „Изток”. Ако е топло, ще усетите и миризмата на мръсния канал, а боклука по-навътре в квартала изобщо не го вдигат.

В тази част на Пазарджик могат да се срещнат хора от всички нива на стандарта на живот – богаташи с последен модел „Мерцедес”, почти нормално живеещи семейства и роми, които са загрижени главно за физическото си оцеляване. Гледката в по-вътрешните райони на квартала е потресаваща. Наподобяващите улици тесни пътечки в “Токайто” - най-мизерната махала в квартала според пазарджиклии, са безкрайно неприятни за окото. По тях минават каруци и се изтича отвореният мръсен канал. Улиците не са покрити с асфалт, чакъл или друга пътна настилка, която да възпрепятства образуването на кал при мокро време. „В дъжовно време все едно живеем в малко езеро”, казват жителите на махалата. Приблизително 8000 роми „обитават” това гето - в истинския и най-лошия смисъл на думата. В сравнение с него другите махали са доста по-добре в инфраструктурно отношение – асфалтирани улички и тук-там канализация.

Жилищното устройство и инфраструктурата, която в голямата част липсва, поражда и сериозни здравословни проблеми в квартала. Децата в “Токайто” си играят в превърнатата в канализационен канал малка рекичка, която разделя тесния черен път на две. В нея се вливат отпадните води, които почвата все още попива. Това е „детската площадка”, където преминава всекидневието на малчуганите. Покрай същия този ров се продават зеленчуци, плодове, хляб и други хранителни продукти.
Според социологическо проучване на „Факт Маркетинг” 8,3на сто от жителите на квартала боледуват от пневмонии, от вирусни хепатити боледува 3,4 процента от населението, от туберкулоза - 1,1 процента и от ехинококоза (кучешка тения) – 1,3. Сред най-високите в страната са и показателите за боледуващи от артериална хипертония (8 на сто), дископатии (4,5), пиелонефрит (възпаление на бъбреците) (4,2), захарен диабет (3,4), язвена болест (3,2) и исхемична болест на сърцето (3). По-рядко се срещат болестите миокарден инфаркт (1,7), бронхиална астма (1,6). Налице е висока заболеваемост от белодробни, сърдечно-съдови и по-рядко срещани в други райони инфекциозни заболявания.

На фона на това трагично в здравно отношение положение ромите твърдят, че много често линейките отказват да дойдат в квартала. Но погледнато реално, самите пътища в по-вътрешните махали не го позволяват. А на какво се дължат отказите на лекари да дойдат в махалите с по-хубави пътища - не се знае. Самият квартал е на 200-300 м от сградата на Спешна помощ. „Ако имат конкретен случай, при който дежурният лекар е отказал посещение на болния, нека го посочат и докажат. Винаги се стремим да бъдем точни и ефективни в работата си, защото става въпрос за човешкото здраве”, казва директорът на ЦСМП – Пазарджик д-р Надка Пангарова.

Не са редки конфликтите между роми и лекари. „Детето ми беше на шест месеца. Вдигна температура около 40 градуса. Имах 2,50 лв. в джоба си. Грабнах дъщеричката си и дотичах до Бърза помощ”, разказва Минко Минков. „Имаше опашка от 15 души. Хората ме пуснаха да мина. Докторът беше на входа на болницата и пушеше. Аз му обясних с треперещ глас какво става. Той продължи да пуши и ме препрати в болницата, която е в другия край на града. А оттам ме върнаха отново при него. Същата опашка пак я имаше. Той ми се разкрещя отдалече. Аз тръгнах да тичам към него. От страх се скри и накара медицинските сестри да вземат детето от мен”, споделя още той.

В цялата като че ли обречена ситуация има и искри на надежда. На територията на квартал „Изток” от април 2004 г. се реализира програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН и полово предавани болести в ромската общност”, финансирана от Глобалния фонд за борба с туберколоза, малария и ХИВ/СПИН. Проектът е разработен и защитен от „Фондация за мултиетническо сътрудничество “Напредък” – Пазарджик”. “В началото ни беше много трудно да работим с хората. Нямаха представа какво е презерватив. Обсъждането на проблемите на сексуалните отношения беше табу. Една година по-късно контактите ни станаха по-ефективни”, разказва координаторът на програмата Борис Матев.

В края на 2006 г. бе открит здравен социален център (ЗСЦ) към фондацията. Той е най-големият в страната. Сградата е предоставена от общината, а средства за ремонтирането й са отпуснати от Министерството на здравеопазването. Тук се предлагат безплатни анонимни изследвания за полово предавани болести и хепатит “Б”. Всеки ден в определено време хора от екипа на Матев обикалят квартала и се срещат с роми, които имат здравни проблеми или нужда от консултация. Веднъж седмично се провежда здравно-образователна сесия в ЗСЦ, на която лектори от ХЕИ или РИОКОЗ обясняват на ромите как да действат при различни рискови ситуации, свързани с тяхното здраве.

По-голямата част от ромите в „Изток” нямат здравна култура, което се дължи на ниското им образование. Но засега в квартала няма серопозитивни”, споделя с радост Борис Матев. Пазарджик е сред петте области в страната, които имаха право на регионален координатор по проблеми на медицинската интеграция на уязвими малцинствени групи. Според здравния медиатор в „Изток” Васил Петров част от ромите в квартала обитават къщи, където и животно не би живяло. „Бедността ги принуждава да са сред мръсотия, болести и мизерия”, категоричен е той. По думите му средата, в която живеят, е доста рискована и предразполага към развитието на различни болести. „Има родители, които не реагират адекватно при поява на симптоми при децата им. Чакат ги да оздравеят от само себе си. Много често подхождат с пренебрежение към здравето си, което не е правилно”, подчертава Петров.

Близо 80 на сто от ромите в „Изток” нямат лични лекари, а голяма част от онези, които имат, нямат здравни осигуровки. „Ние не сме зависими от нашите лични лекари. Когато имаме нужда от специалист - плащаме си. Ако чакаме да ни издадат направление, сигурно ще умрем”, отсичат повечето от тях. Директорът на МБАЛ – Пазарджик д-р Петко Митев сподели, че ромите търсят медицинска помощ след настъпването на усложнения в развитието на дадена болест. „Повечето хора в България не реагират при първите симптоми на определено заболяване и голяма част от ромите в „Изток” са сред тях”, казва д-р Митев и допълва, че независимо дали хората са здравноосигурени, в кабинета се оказва помощ на всеки.
Дялът на студентите в квартала може би е най-нисък от всички социални групи. Но все пак се срещат и младежи, които се опитват да просветят хората от махалата в каквато област могат – ромски студенти, които горе-долу са наясно със здравните проблеми на ромите. Мариян Каменов е един от тях. „При нас най-големият проблем е ясно изразеното незнание на здравните права и задължения. Повечето хора от квартала са безработни и не им се плащат здравни осигуровки. Ниското образование в голяма степен определя и ниската здравна култура, което води до лошата хигиена и високата смъртност сред възрастните и децата. Почти никой от квартала не си прави профилактични прегледи. Едва ли не всеки ден хората се чудят как да оцелеят, а при лекар се ходи при крайни нужди”, споделя, разочарован от неприятните факти, студентът по предучилищна и началноучилищна педагогика. В квартала има две основни училища, които се посещават само от ромчета. Нито едно от двете не разполага с медицинска сестра. „Идват от време на време докторки”, твърдят учениците.
Славчо Ангелов живее в махала „Ябълките”, която е в близост до „Токайто”. Той силно се безпокои за своите деца, но признава, че се намира в безизходно положение. „Няма как да напусна дома си заради мръсотията там”, казва той. Обяснява, че през миналата и в началото на тази година много жители в квартала са починали от ракови заболявания. „Умират, защото не се грижат за себе си и живеят в мръсотия. А и лекарите не ни считат за хора”, твърди Славчо. „Чудно ми е на политиците как не им е неудобно всеки път преди изборите да идват и да обещават все едно и също. Всеки път влизат в мръсната ни махала и казват, че ще я оправят, ама - уви. Загрижено клатят глави и дават пари за гласове. Основният проблем си остава все същият - циганите пак си остават "другите", онова сякаш вечно чуждото”, завършва Славчо Ангелов.

Докато политиците продължават да се „бият” за гласовете на хората от „Изток”, гетото се разраства с бясна скорост. А с това се увеличава броят на неграмотните в България и конкретно в Пазарджик. Ниското образование, от своя страна, води до висока раждаемост, смъртност и ниска здравна култура. В квартала зачестяват епидемиите и нелечимите болести, причинени от мръсната среда и нехигиеничния начин на живот. Ефектът от здравните програми и проекти засега е малък и променя навика на живот само на малка част от ромите. В същото време гетото остава откъснато от махалата. А сътресенията в здравеопазването допълнително подхранват ромската здравна изолация и в голяма степен обричат ромите на болести и смърт.

20.9.2007