Гордостта с културното наследство на вашия етнос и ролята му в развитието на обществото
Да се гордееш с наследството на своя етнос е прекрасно. Особено, ако то е толкова пъстро и интересно, стимулиращо възхвала. Традициите са завещание, което ние почитаме и изпълняваме.
Ако не се гордееш с наследството на своя народ, то ти няма да си това което си. А ние пък едва ли бихме искали да бъдем безлични?! Ролята на наследството в развитието на обществото е най-съществената. На миналото стъпваме, за да се чувстваме по-уверени, преоценяваме го, за да променим бъдещето.
Обществото се развива, живее по-добре, става все по-изобретателно, благодарение на завещаното. Миналото е “книга”, към която поглеждат хората, за да черпят сила, вдъхновение и сигурност. Затова съхраняваме културното си наследство, защото на него дължим самобитността си.
По природа човекът е любознателен, но дали ще опознае света, зависи от самия него. Моят етнос се слави с неутолимата си жажда за свобода, с вечно живия си скитнически дух, с нестихващия си копнеж за красота, щастие и любов. Ромите са волни рожби на природата, безгрижни и щастливи скитници по пътищата на света, въплъщение на човешкия порив към свободата. Техният истински дом е природата – залезите и изгревите на слънцето отмерват часовете на всекидневието. Пътуването, пеенето – това са ценностите, определящи живота им. Битът не е бреме, а наслаждение от даровете на деня и от ласкавата лунна нощ. В години на изпитания те винаги си припомнят безгрижно-песенното лице на живота. Най-ярките черти на моите деди, ромите, са спонтанността и жизнелюбието, умението да усещат пълнотата на живота, волята им за свобода, копнежът за пътуване.
За нас горящите огньове, насядалите около тях семейства, почиващите животни засилват внушението за мирно щастие и благодат. Ромите са сякаш в самия център на света, лишен от негативни страсти, дарен с тишина, спокойствие, хармония и любов. Духовната ни пълнота – любов, свобода, красота – ни прави щастливи. При нас ни повече, ни по-малко – любовта е стихия, която не познава прегради! Любовта е страст, която изпепелява, но заради която си струва да се живее! Любовта е сила, която преодолява ограниченията на всекидневието, задвижва света в ритъма на красотата и волността!
КАТО ДОСТОЙНИ ПОТОМЦИ, РОМИТЕ ДНЕС СТРАСТНО ЛЮБЯТ И МРАЗЯТ!!!
Езикът ни е универсален – музиката, танците и песните. Така образът на ромите получава достатъчно устойчиви черти и се превръща в символ на определена жизнена философия, в чиито основи стои музиката. Музиката! Носили сме я в сърцата си. Дори когато някакво бедствие(война, болести и др.) е споле-тявало дедите ми, те не преставали да пеят и танцуват.
КАТО ДОСТОЙНИ ПОТОМЦИ, РОМИТЕ ДНЕС ПЕЯТ И ТАНЦУВАТ!!!
Домове на моите предшественици са полята, горите, а покрив – безкрайното звездно небе. Вечер, изморени от танци и веселие, те чертаят по небесната пътна карта маршрута за утрешното си пътуване. Желанието им да опоз-наят света, ги води към онзи райски кът, който ще нарекат своя родина. Тогава те обикват тази земя, както любят жените си – страстно и завинаги.
КАТО ДОСТОЙНИ ПОТОМЦИ, МИЛЕЯТ ЗА РОДИНАТА СИ!!!
Прекрасното наследство, което аз получих от моите деди, ме формира като един интелигентен и уважаващ себе си човек. Днес за моя етнос се говори много, но се акцентира само върху музиката. Нацията ни е мултикултурна, благодарение на традициите, които моят етнос влива в нейното русло.
“Познай себе си!” – достига до мен и всеки един от нас едно послание от древността. Но за да позная себе си, аз трябва да надникна дълбоко в себе си и да погледна към “огледалото” на другите. Дали съм успял? – ще отсъдиш ти, читателю! Израстна ли пред теб образът на един народ непрекъснато разпиляван, но и непрекъснато оцеляващ? Народ, който въпреки превратностите на съдбата, не губи нито виталната сила на своя дух, нито порива си към творчество – заслужава уважение, нали?
Коментари
Публикуване на коментар