Кой е Мустафа Алиев или Мануш Ромaнов и защо пита "Без нас ли ще я строите демокрацията в България"?

Ромски режисьор, писател, поет и политик Мустафа Алиев - Мануш Романов (1928-2004). Един от истинските дисиденти по време на комунизма. След 1989 г. участник в Кръглата маса и депутат във Великото народно събрание от СДС. Той е един от малкото, които напускат събранието и обявяват гладна стачка, защото не са съгласни с новата конституция. Затова новото статукво го осъжда на изолация и забрава. Прекарва последните години от живота си като емигрант в Истанбул, Турция.  Режисьор в Централния цигански театър „Ромá”, просъществувал от 1947 г. до 1951 г., и в редица други театри в страната (Кърджали, Михайловград /Монтана/Кюстендил). Редактор на вестниците „Романó есú” (през 1949 г.) и „Невó дром”/„Нов път” (1949 – 1950). Първият ром, който е завършил НАТФИЗ. Дълги години сценарист в БНТ. Председател на Демократичен съюз „Ромá”, основан след началото на демократичните промени през 1990 г., участник в Кръглата маса (1990) като член на ръководството на Комитета за национално помирение, депутат в Седмото Велико народно събрание. Автор и режисьор на театралния спектакъл "Дъщерята на хана", който постави с нас през 1985 година в кюстендилското махаленско читалище. Голяма постановка, със страхотен декор, костюми, музика, танци и прекрасен колектив от мургави актьори. Когато започна кампанията по смяна на имената ("Възродителният процес") Мануш се криеше в Кюстендил, а в дома му в София дежуреше милиционер. Накрая от Мустафа стана Мануш. Постави и "Есенна соната" от Ингмар Бергман.

Какво знаем за 10 ноември и ролята на Мануш Романов на Кръглата маса и във Великото народно събрание? След пленума на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г., на който Тодор Живков е свален от власт, в България започват протести. Образуват се неформални организации и се издигат искания за преход от еднопартийна към многопартийна и демократична форма на управление.

Така се стига до свикването на Кръглата маса през 1990 г. Тя трябва предварително да вземе най-важните решения за бъдещето на България. Там се обсъжда свикването на Велико народно събрание, как да се организира новата държава, какви да са основните принципи в следващата конституция и т.н.

Управляващите канят на Кръглата маса представители на новите организации, които все още не са политически партии, защото тогава е съществувала само една партия - Българската комунистическа партия (БКП). Всички други партии са били забранени през периода на социализма. Затова през 1990 г. един от въпросите, които трябвало да се решат е какви да бъдат критериите за регистриране на една организация като партия и оттам за допускането й до избори.

Сред поканените на Кръглата маса е и Мануш Романов (Мустафа Алиев). Той е театрален режисьор по професия, който в младежките си години е участвал в редколегията на вестник "Романо еси" и в Държавния цигански театър "Рома", създадени по инициатива на Шакир Пашов. По-късно участва и в списването на вестник "Неве рома". След като всички ромски институции (организация, вестник, театър) са забранени от БКП през 50-те години, Романов е сред хората, които правят опити за тяхното възстановяване. За да бъде откъснат от столицата, той е изпратен да работи в провинциални театри. Държавна сигурност го следи, понеже влиза в контакт с индийски учени, иска да пътува до Индия, поддържа тесни отношения с югославски роми, като Шаип Юсуф (автор на първата ромска граматика), интересува се от ромския език и фолклор и иска да издава книги за ромите. Всичко това българските власти считали за опасен "цигански национализъм".

Мануш Романов доживява падането на комунизма и по негово предложение на 21 декември 1989 г. група интелекуалци се събират в София и взимат решение да възстановят старата ромска организация под ново име - Демократичен съюз "Рома". По-късно в нея влизат много роми от цялата страна. Как е разсъждавала по-голяма част от тази столична ромска интелигенция, формирана през социализма, става ясно от една секретна справка на МВР от следващия ден, след учредяването на организацията. В нея се казва:

"По инициатива на Мануш Романов (бивш театрален артист и кинорежисьор) било учредено „циганско културно-просветно дружество”. Участвали 10 души от средите на циганската интелигенция. Размножен бил проектоустав на дружеството. Участниците, членове на БКП, (7 души) успели да махнат от проектоустава първоначално съществуващите националистически тенденции."

Голяма част от ромската интелигенция в България, моделирана и възпитана през късния социализъм, е силно повлияна от "възродителния процес" и фактически малцинство са били носителите на старите идеи и ценности на ромското движение от ерата на Шакир Пашов. Оттук лесно могат да се разберат вътрешните разделения, които възникват.

От една страна били ромите, считани за "националисти", а срещу тях застанали ромите, които били по-склонни към асимилация и отказ от ромския език. Първата група искала Демократичен съюз "Рома" да участва със свои кандидати на изборите за Велико народно събрание и да се превърне в политическа партия. Втората група били предимно членове на БКП, те искали ромската организацията да остане непартийна, за да може да работи с всяка партия и с всяко правителство, тоест да бъде нещо като сдружение с нестопанска цел. Но дълбоко в себе си те оставали лоялни комунисти и не вярвали, че има нужда от такава партия, защото години наред им било внушавано, че ромите в България не трябва "да се делят" в свои организации, футболни клубове, училища, а трябва да се слеят в българското мнозинство. Такава била партийната линия и БКП не е одобрявала идеята ромите да се организират политически. Това не се е харесвало и на лидерите на възникващата демократична опозиция. Новите партии гледали на ромите, като на резервоар за гласове.

Освен, че ромските интелектуалци са били вътрешно разделени по въпроса за политическото участие липсвала и външнополитическата подкрепа за ромите. Но такава външна подкрепа е имало, за да бъде регистрирана и допусната до изборите, така наречената "турска партия" ДПС. Например, според бившия български премиер Димитър Попов, английски и турски дипломати са лобирали в полза на ДПС в началото на демократичните промени. "Турският въпрос" е стоял по много по-различен начин от "циганския въпрос" във вътрешен и международен план - оттам следва политическата и икономическата маргинализацията на ромите, затварянето им в неправителствения сектор и превръщането им в разпокъсан електорат на българските партии без свое устойчиво, ромско политическо представителство.

Точно това се опитва да не допусне Мануш Романов на Кръглата маса през 1990 г. - изолирането на ромите от политическия живот на България. Но той е бил сам и при прегледа на стенограмите от заседанията се вижда, че никой не е влизал в диалог с него и не е отговарял на неговите въпроси. Вместо диалог - монолог. Нещо, което ще изпитат стотици роми в общинските съвети, както и онези, които попадат в българския парламент, през следващите 30 години.

От гледна точка на историята на ромското движение са интересни исканията, поставени от Мануш Романов на Кръглата маса и затова ще се спрем на тях.

Второ пленарно заседание на Кръглата маса, 27 март 1990 г., вторник, НДК, зала 6, изказване на Мануш Романов:

"Ж. ЖЕЛЕВ:

Има думата Мануш Романов, председател на Демократическия съюз „Рома".

М. РОМАНОВ:

Благодаря. Дами и господа, другари и другарки, говоря от името на Демократичния съюз „Рома". Съюз „Рома", както знаете, представлява доброволно, независимо, непартийно обединение с идеална цел. Основната му цел е да се бори за всестранното издигане на циганското население в България – обществено-политическо, икономическо, социално-битово, културно-просветно и нравствено. В него могат да членуват всички граждани, без разлика на партийна и национална принадлежност, вероизповедание и пол.

Циганите, най-онеправданите и най-дълбоките низини на българския народ. Не без гордост ние се наричаме „мургавата багра" в палитрата на цветовете, формиращи българската нация. Ала нека се знае, че палитрата на този народ не е едноцветна, а пъстра – българи, цигани, турци, евреи, арменци и пр. Ние можем и трябва да живеем като братя и повече от братя, но само на равна нога. Природата е единна в своето многообразие. Това е обективен закон. Не можеш да нарушаваш законите на природата безнаказано.

Ето защо формулата „единство на многообразието" би трябвало да стане девиз на обществото, което изграждаме. Родината ни е една. За съжаление, в периода на тоталитаризма тя беше майка за едни, а мащеха за други. Системата „Живков", по правилата на асимилацията, ни отне всичко, освен привилегията да се наричаме българи. Но нека днес приемем, че това е било кошмарен сън, който никога вече няма да се повтори.

Съществува ли „цигански въпрос" в България? Безспорно. Само че той далеч не е цигански, а държавен въпрос и крайно време е държавата да се заеме и с него.

Първо, не мога да отмина потресаващите телевизионни предавания за извършените престъпления в Ловешкия затвор и Белене. Жертви на тези беззакония в по-голямата си част са цигани.

Демократичният съюз „Рома" изразява официален протест срещу извършителите на тези престъпления и настоява за назначаване на правителствена комисия с участието на Комитета за правата на човека, Комитета за национално помирение и представители на циганското население, която да разследва случаите и потърси съдебна отговорност на виновните.

Възпитанието на циганското население в кварталите в момента е предоставено на МВР и доброволните отряди. По всяко време на денонощието там сноват джипки, които продължават да всяват страх в душите на хората, поддържайки жив духът на тоталитаризма. В повечето случаи това са същите оперативни и прочие работници, които „усърдно" се грижеха за циганите преди 10 ноември 1989 година.

Обръщам се към министъра на вътрешните работи с молба:

Др. Семерджиев, наближават избори. Нека ноемврийският вятър издуха и тези останки от кошмарния сън. Обитателите на циганските квартали се нуждаят от здравни, а не милиционерски пунктове, от цяла армия културно-просветни дейци, а не доброволни отряди.

Налага се да взема отношение към въпроса – Велико или обикновено НС? Ако искаме да приключим един трагичен етап от живота на нашия народ и едновременно с това да открием нова страница в неговата история, предстоящото събрание трябва да бъде назовано Велико.

За пропорционална система или избори със съответни коректури от мажоритарната? Категорично – за пропорционална система.

За президент или председател, избран от парламента или народа? Според мен не бива да се избързва с президентската институция, не бива да се прескачат етапи в развитието на една току-що възникнала демократична система. Нужен ни е преход от тоталитаризма към демокрация. Структурата на този преход може да бъде само едно временно Велико НС.

Приемам мотивите на защитниците на тази позиция, най-вече обстоятелството, че неизбежно в предстоящото НС ще влязат относително по-голям брой неподходящи кандидати, които ще отпаднат с разпускането на Великото НС и дългосрочното НС ще има качествено преимущество по отношение на Великото. По този начин ние ще стабилизираме нашата бъдеща демокрация.

Разрешете ми да изложа исканията, които Националната конференция на Демократичния съюз „Рома" отправя към КМ, НС, правителството и главните обществено-политически сили в страната. Настояваме за търсене на форми за подобаващо представителство в бъдещото НС, в институциите на МС и Общинските народни съвети, представителство в правителствената комисия по изработване на трайна и научнообоснована национална политика, да престанем да вършим „добро" за националните малцинства и етнически групи зад гърба на тези етнически групи.

Трето, конституционни гаранции за недопускане на етнически, културен и религиозен геноцид спрямо етническите малцинства и групи в страната.

Четвърто, гарантиране на правото на собствен културен живот, изповядване на собствената си религия, служене и развиване на родния си език – чл. 27 от Международния пакт за гражданските и политическите права.

Питам се – как ще осигурим тези неща, ако в предстоящото, бъдещото НС не се озоват представители на тези етнически общности?

Моля уважаемата КМ да помисли по този въпрос.

Освен изработване на трайна и научнообоснована програма по националния въпрос, предлагаме към бъдещия парламент да се създаде национална комисия по националния въпрос, в която да влязат народни представители от всички етнически общности в страната.

Първообраз на тази комисия виждам в съществуващия Комитет за национално помирение, където са си подали братска ръка представители на всички етнически общности у нас – българи, турци, цигани, евреи, арменци. Това е ново явление, творчество на масите." Край на цитата.

В крайна сметка, участниците в Кръглата маса от БКП и СДС решават на изборите за Великото народно събрание да не бъдат допускани организации на етническа основа, а по-късно това е формулирано като забрана за регистрация на партии на етническа основа и в самата конституция и новия закон за политическите партии. Демократичен съюз "Рома" не е допуснат от Софийски градски съд да участва в изборите за Велико народно събрание, понеже бил на етническа основа, но пък ДПС е допуснато и така то става фактор.

Мануш Романов получава покана да се кандидатира за депутат от СДС, която той приема, заради демократичните си убеждения и за да може все пак ромите да бъдат представени във Великото народно събрание, което ще изработи новата конституция. Но това става повод за вътрешни раздори в ромската организация, тъй като ромите комунисти не одобряват това решение на Романов и смятат, че той го е взел на своя глава. Много от тях ще агитират за комунистическата партия, а не за кандидата на СДС Мануш Романов, на изборите през 1990 г.

За да задълбочи още повече вътрешното разделение между ромите, БКП на свой ред кани двама роми в листите си за депутати. По този начин в Седмото велико народно събрание, свикано на 10 юли 1990 г. ще има общо 3 роми, но ромите депутати от БКП, прекръстено на БСП, практически не взимат думата, нито веднъж.

Единствено Мануш Романов се бори да получи думата от трибуната, която председателят на парламента, не само, че трудно му дава, но и бързо му отнема. Ромският представител често е освиркван и подиграван от останалите депутати и речите му не се харесват дори и на колегите му от СДС.

Когато Романов осъзнава, че новата "демократична" българска конституция ще забрани на ромите да имат своя партия и така ги обрича на политическа смърт за следващите десетилетия, той взима единственото правилно решение - да напусне парламента и да обяви гладна стачка срещу приемането на тази конституция заедно с още 38 депутати от СДС, които не я харесват по други причини. Затова подписът на Мануш Романов не стои под действащата в момента българска конституция, но пък двамата ромски депутати от БСП я подписват без проблем.

Решението на Романов да напусне депутатското си място и да се откаже от депутатската си заплата, заради принципите си, отново става причина да бъде атакуван. Преди са го критикували, че е приел да стане депутат, сега го критикуват, че се е отказал да бъде депутат. Обвиняват го, че предал ромите, понеже трябвало да стои вътре в парламента и да се бори. Но как да се бори сам срещу целия парламент? "Без нас ли ще я строите демокрацията?", изрича от трибуната на Великото народно събрание.

Безспорно е, че Мануш Романов не е бил подготвен политик, той е бил човек на изкуството, режисьор, писател, поет, събирач на ромски фолклор. Долу горе такива са били повечето от образованите роми в зората на демокрацията. През социализма ромите не са били допускани да учат в университетски специалности, свързани с държавното управление и политиката. Със сигурност Романов е направил редица грешки и тук може да бъде споменат конфликтът му с Шакир Пашов през 50-те години (млади срещу стари), заради който той впоследствие се разкайва. Той не успява да се справи и с вътрешните проблеми в ромската организация и да балансира между различните крила, все пак е режисьор, който е свикнал артистите да го слушат.

Но има едно нещо, което не може да се отрече на Мануш Романов. След 1989 г. той е най-ярката ромска публична фигура, добре образован, добре изразяващ се човек, с богата обща култура, истински интелектуалец - много различен от профила на хората, които по-късно ще бъдат спуснати като ромски "политически лидери" и ще им бъде позволено да регистрират партии (немалко от тях от сенчестата икономика и криминалните среди).

Романов е човекът, който набелязва пътя, по който трябва да се развива ромското движение в България след комунизма - политическо участие на ромите, недопускане на нов културен геноцид и асимилация на ромските деца, изучаване на ромския език, наред с българския, развитие на собствен културен живот и зачитане на свободния избор на религия, здравни пунктове в ромските квартали, ограничаване на акциите на МВР в тях, за да не се завърне "духът на тоталитаризма", изработване на национална програма и парламентарна комисия по националния въпрос. Успоредно с това той подкрепя пропорционалната и отхвърля мажоритарната избирателна система и е срещу прекия избор на президент, който е по-демократичен, но крие и своите рискове, в едно политически незряло общество, каквото е българското.

Предложенията на Мануш Романов на Кръглата маса през 1990 г., които се базират на решенията на Националната конференция на организацията "Рома", днес са удобно забравени. Защото през последните 30 години в България са надделяли роми с манталитета на онези двама ромски депутати от БСП, които подписали конституцията и си осигурили спокоен живот в България, но техните имена днес никой не помни. За разлика от тях Мануш Романов умира като изгнанник в чужбина.

На 10 ноември 2022 г. равносметката е, че много малко са останали ромските лидери, интелектуалци, общественици, които следват заветите на основателите на ромското движение. Защото тези завети изискват да се върви по един неблагодарен, рискован и труден път, и който е тръгнал по този път в България не получава аплодисменти, хонорари и награди, а трънен венец. 

Източник: История на ромското движение.