Не точно ОДА за Здрава Каменова (и Наталия Цекова)

Наталия ми оказа голяма чест и ме натовари с изключително предизвикателство, като ме покани да кажа няколко думи за Здрава Каменова - актриса, драматург, режисьор и какво ли още не. Поводът - Здрава получава символичното, но безценно признание ROMANIPE - ромска философия за справедлив, мирен и достоен живот, почиващ на дълбок древен морал. Ето и моите няколко думи:

“Без нас ли ще я съпреживявате българската култура?”, с тази перифраза на големия баща на ромското движение и културен деец Мануш Романов бих искал да открехна врата към следващите си думи.

Театърът идва в наши дни от времето на Древна Елада, но и от Древен Египет. Театърът на Древна Индия също не отстъпва от претенцията за прародина на театралното изкуство със своите подробни текстови, скулптурни и драматични ефекти, музика, танц и драматичен спектакъл, базирани на концепцията за Nritya – санскритска дума за драма, обхващаща драматичен разказ, виртуозен танц и музика. Ромите идваме от от едното място, а през другото сме минали.

“Пo време на Османската империя (редакция моя), нашите сънародници (роми) бяха станали много известни със специалните номера, които изпълняваха – ходене по въже, известно под името „ибжанбаз“. Освен това, наши сънародници са представяли разни сценки по време на празници. Първите прояви на художествено, културно и музикално творчество в Третата българска държава се появяват през 1902 година, и то в София. През време на Байрама, Рамазана и други религиозни и патриотически празници, те изпълняваха почти всяка вечер художествени програми, които минаваха при голям успех. Няколко десетилетия по-късно, под нестихващи аплодисменти, пред възторга и удивлението на софийската публика, театър „Рома“ цели месеци – май и юни 1948 година, даваше с грамаден успех своите представления. Те бяха един истински празник за циганското малцинство, което не можеше да се нарадва на своите сънародници, които така добре изтъкнаха способностите и дарбите на циганина”, из “ИСТОРИЯ НА ЦИГАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА” от ШАКИР ПАШОВ. Споделям този цитат, за припомня, че театърът като изкуство не е чуждо на ромската култура, а част от същността й.

След това, обаче, в България настъпва тъмен и хладен период за ромската култура, за ромския талант и за ромската творческа идентичност. Ромската култура дори не е била в хибернация, защото била третирана като опасност и външен елемент. Затова започнал и инженерингът с нея, като първо са били притъпени гласовете на автентичните носители и символи на ромската култура. Опитите посегнали на всеки елемент на идентичността на ромите, за да изсушат и най-малкия корен на дървото на ромските култура и общностен дух. Няма да е предилено, ако кажем, че ромите са били обезкултурени.

Така дойдоха годините на прехода, когато ромската култура в очите на ромите и голямото общество беше разкъсана отвсякъде – лесна плячка и опитно поле за всеки, дори в ръцете на най-добрите творци. Защото е уязвима и изоставена, без принадлежност. Така се оформи преходният й образ – „ади ма, како“, „дай бе, бате“ – стандартни фрази, които могат да се чуят от почти всеки ромски образ във всяко българско творчество. Бедността, престъпността, най-низките страсти, отвращаващите обстоятелства бяха наложени за ромска култура – включително и от много български културни творци с ромски приятели. Нещо, което няма нищо общо с първообраза на ромските култура и идентичност.

Тогава, обаче, като в мрачна и ледена зима се появи един светъл, но и топъл слънчев лъч, който прескочи и надскочи тази ниска летва на основното течение на гилдията за ромско творчество. Този лъч като всеки истински лъч вникна в най-тъмните дълбоки недра на ромската душевност, с културен замах и фин усет заработи през таланта на нашата Наталия Цекова.

Този български творец сякаш почувства смеха и радостта на ромите, болката и забравата им, но докосна мечтата и жаждата им за пълен, смислен и истински живот – преливащ от неизмерен стремеж доброта и справедливост. Онзи автентичен усет на ромите да дават или услужат и с последното си, беше уловен. Хванати бяха простота на ромското, но и всички онези нюанси, които преплитат много чувства и емоции в едно. За да видиш целият този хармоничен хаос ти трябва много повече от театрално познание. А именно, погледът на ромските очи, слухът на ромските уши, тактилността на ромската кожа и биещо ромско сърце. Очевидно Здрава ги има.

Тя може би не осъзнава, но ние се намираме в историческо време. Защото тя революционно преобърна представите на цялата публика за ромите и ромската култура с техните сакрална душевност, луд бит, общностна комичност, състрадателност и човечност. За първи път ромското беше в ролята на перла – черна перла, дълбоко изваяна от недрата на ромският вековен дух, приел от всеки народ по нещо по пътя си. А “циганин” и “циганско” беше поставен в диаметрално противоположен културен контекст от това на статуквото.

С лекота и на шега, през постановките й аз като човек от общността преминавах през комфорт и удоволствие, разтърсване и непредвидимост, притеснение и срам, съчувствие и вина, прозрение и вдъхновение, но някак си оставах цял и прероден накрая (тук гласът ми леко се разтреперва). Защото цялата тази линия и този наратив забодват дълбоко въпроси както към ромите в нашите махали, но и към онези роми, които вече имат възможност да не бъдат роми. И посланието е ясно – „Ти винаги ще бъдеш това, което си – не се страхувай от себе си, приеми се, говори за себе си, говори и със себе си. Имаш сила и мисия да бъдеш пътеводител, а твоите хора имат нужда от посока, от топлина и светлина, защото се страхуват да бъдат себе си и не знаят какво да бъдат – също като теб“.

В също време, като шамар на майтап, ама истински и здрав (като Здрава) през пиесите ние виждаме какво казва това творчество на хората от страната на привилегиите и властта, обикновено хората от мнозинството – „Ти не знаеш, че нищо не знаеш – правиш всичко от страх. Сигурно не ти пука, презираш ги, но едва ли би оцелял с тази съдба? Сервират ти ромска култура, а всъщност набутваш в душата си отпадъци. Душата ти е болна от предразсъдъци. Ето, на, вземи, опитай нещо вкусно, сочно, леко, древно – наистина ромско, даже е леко люто. Но…, първо премахни бодливата тел, с която си се обградил „за да не те вземат циганите“, „за да не те окрадат циганите“, „за да не виждаш циганите“, „за да не докосваш циганите“. Сега ти става благо, смееш се искрено, чувстваш се добре. Изпълваш се с добрина. Да, така те кара да се чувстваш ромската култура. Вие дишате един въздух, Вие сте един организъм. Вие сте двете ръце, двете очи, двете уши и двата крака на едно тяло. Ако искате да вървите напред – от теб зависи. Защото силата е в теб, а не в ромите. Можеш да я споделиш и с тях“.

Да, освен че подканва публиката си, Здрава също така сподели силата си, името си, властта си… с Наталия, без това обстоятелство нейният уникален талант би се пропилял, ако нямаше кой да повярва в ромската й творческа мощ.

Естественият смях, сълзите от радост, болката на главния герой, мечтата да върнеше времето назад и да преправиш две-три неща… всичко това преживява публиката на постановките на Здрава Каменова – и роми, и българи. Когато има общо съпреживяване – има и дълбока връзка. С таланта на нашата Наталия и усета на нашата Здрава (да, вече е наша) нашият културен апетит стана по-голям. Благодаря Ви!”

П.П. По принцип, не смятах да публикувам този текст, защото е личен и е за Здрава и Наталия. Но Здрава посегна към листата ми, по които драсках и нареждах думите си. Обещах й да ги публикувам.

Благодаря на всички онези приятели на ромите и малцинствата - в политиката, културата, икономиката и всички други сектори, които ползват привилегията и властта си, за да се борят за социална справедливост. Хубаво е, че Ви има!

13 януари 2024 г.