Живот "извън регулация"

Преди да стигнеш до землището на с. Марчево, необезпокоявано минаваш покрай импровизирания КПП. За сметка на това на връщане могат да ти спретнат щателна проверка. Служителите на реда са приказливи. Споделят, че няма никакво етническо напрежение и никаква "циганска престъпност". "Просто едни хора си правят експерименти", обобщават те.

Който и да посети ромската махала в Гърмен, няма да е нито първият, нито последният. Хората от кв. "Кремиковци" посрещат възторжено и с усмивки всеки, който се вълнува от проблема им – почти като възрожденци. Срещите се случват в кварталната евангелистка църква. Разговорът започва плахо. Погледите на ромите са пълни с надежда, страх и трепет. Става дума за домовете им, които всеки един от тях е построил с много труд и пот – тухла по тухла, камък по камък, дърво по дърво. Разбира се, това не ги прави законни.

По 7-8 души говорят един върху друг. Обясняват какви действия са предприемали през годините, за да спасят домовете си. Показват документи. В ромския квартал летата са горещи и влажни. А актуалните събития правят времето парещо и безвъзвратно загубено. В гласовете на хората се долавят болка и свиреп усет за безизходица. Не можеш да кажеш нищо на семействата, чиито домове вече са разрушени, освен едно празно "съжалявам". Притиснати от ужаса на багерите, двете семейства, чиито домове ДНСК възнамеряваше да бутне на 13 юли, говорят плахо. Положението на обитателите на тези къщи е крайно тежко. В едното семейство има шест деца, пет от които малолетни и едно непълнолетно. Едното от децата е с 95% инвалидност. В другото семейство има две малолетни деца, едното от които със сто процента слепота на едното око поради глаукома. Майката е бременна в осмия месец. Всички те са потенциални бездомници, ако държавата събори единственото им жилище. Гледат те в очите и очакват да им обещаеш нещо. Жената, чийто син е в ареста от началото на конфликта – вече повече от месец, споделя мъката си с пълни очи. Всички останали, участвали в сбиването и в последващата ескалация на напрежението, са с мярка подписка, домашен арест или освободени. "Нека да се успокои ситуацията. Синът ти може да се укрие. Затова го държим още", са казали неофициално на майката от полицията.

Защо всъщност са незаконни къщите

"Добре, ще си бутнем къщите! Но нека да ни дадат места в регулация, където да започнем да строим наново – законно. Само с бутане няма да стане тази работа. Къде ще ходим? Какво ще стане с нас и децата ни? Идва зима!", пита с емоционален тон Валентин, който е сред активните говорители на ромите от кв. "Кремиковци". "Всеки ден съм в общината. Говоря с кметицата Минка Капитанова. Не дава никакво обяснение как се избират кои къщи да бъдат бутнати. Нищо не ни казват", включва се Юлиян, който се опитва да води неуспешни преговори с местната власт.

В квартала има около 160 жилища. Близо 30 от тях са законни. Над 20 имат прекарана вода. Около 20 имат електричество. Има канализация, която разделя квартала на две и е прокарана в мандата на Ахмед Башев. Основната улица е асфалтирана. Всички останали пътища и улички са черни – пръст и тук-там едър чакъл. Всяка къща приютява около 2-3 семейства с по 3-4 деца. По думите на местните, кварталът е около 1300 души, от които близо 500 са деца между 0-18 години. Спрели са ги от училище и детска градина след сбиването. Трудно е да се преброи колко точно са жителите в кв. "Кремиковци", защото всички са мобилни – берат билки и гъби в региона и из страната. Сезонно отскачат до Гърция –  за бране на маслини, плодове и зеленчуци. Работят здраво и с гордост се хвалят, че са построили домовете си със собствени ръце и сили. "Казаха ни да строим. Казаха, че всичко е законно. Ако на теб кметът и общината ти кажат "Строй, аз гарантирам!" ти какво ще правиш? Тук кметът командва всичко. Но сега разбираме, че всичко е било фалшиво. Доверихме им се, а не трябваше", питат и обясняват всички един върху друг.

Документите на ул. "Извън регулация"

На 7 юни 2002 г. с решение №3980И Поземлената комисия в Гърмен е издала документ за придобиване на собственост на земеделска земя в масиви 44, 45, 46 и 47 в землището на с. Марчево, местността "Падарката", където днес се намират по-голяма част от жилищата на ромите от кв. "Кремиковци". През годините общинската администрация е провеждала няколко частични процедури за продажба на земеделските имоти-общинска собственост на частни лица в същите масиви и местност. Не ясно как, кога и защо общината е решавала да организира подобни процедури. Последно през 2011 г. около 25 души от ромския квартал успяват да купят земята, върху която се намират жилищата им. Не е ясно защо броят на местата за продажба е точно толкова и как са избрани кои да са те.

За местността "Падарката", в землището на с. Марчево, община Гърмен е издала 114 броя удостоверения за търпимост в периода 14 декември 2010 г. – 15 февруари 2012 г. От всичките 114 само 10 са оставени в сила. Всички останали 104 заповеди за удостоверения за търпимост за обезсилени от РДНСК-Благоевград в периода 22 март 2011 г. - 23 ноември 2012 г. По мнение на независими експерти няма член на Закона за устройство на територията, по който РДНСК-Благоевград може да оспори или обезсили заповедите за удостоверения за търпимост, издадени от община Гърмен. В качеството си на заинтересована страна общината е била поканена да се яви на делата по обезсилване на заповедите в Административния съд в Благоевград. Няма актуална информация каква е била позицията на общината. Ясно е само, че всички актове за обезсилване на заповедите са в сила до ден днешен. Доказателство за това е, че има жилища с удостоверения за търпимост, чиито собственици са получили първо покани, а впоследствие и заповеди за събаряне. Не става ясно защо РДНСК-Благоевград е обезсилила точно 104 заповеди за удостоверения за търпимост, а не повече или по-малко. През последните няколко месеца община Гърмен също е издала 16 заповеди за премахване на незаконни постройки, които все още не са достигнали до собствениците на жилищата.

Адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на улица "Извън регулация" (това е попълнено в полето за улица в документите, които получават повечето хора в "Кремиковци") в село Гърмен се извършва от №1 до №46. До 20 май 2011 г., съгласно чл. 92 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), адресната регистрация се извършва при заявяването на адреса (улицата и номера) от лицето. След направените промени от 20 май 2011 г. в чл. 92 от ЗГР, за адресната регистрация лицата представят документи за жилището, в което ще бъдат регистрирани. На улица "Извън регулация" адресната регистрация се извършва с удостоверения за търпимост. Това означава, че около 1000 жители на кв. "Кремиковци", след изтичане на срока на валидност на документите им, няма да имат право да ги преиздадат. Тази практика не е изключение и не се отнася само за Гърмен. Тя се прилага в повечето населени места, където съществува подобен казус. Благодарение на тази промяна в ЗГР, вече има български граждани, които нямат лични документи.

Любопитен е фактът, че в удостоверенията за търпимост и поканите на ДНСК за доброволно  премахване на незаконните постройки са споменати само трите имена на лицето, което обитава имота, и номерът на улицата. В масовия случай улицата е една и съща – носи многозначителното име "Извън регулация". В документите не са вписани единните граждански номера. Оставайки без документи, тези български граждани губят всичките си права като такива, включително и правото да гласуват (каквато цел в програмите си имат доста политически партии). Единственият легитимен документ, който им остава, е удостоверението за раждане. А животът им влиза във фаза "извън регулация".

Докато бяхме в "Кремиковци", много хора ни представиха удостоверения за търпимост, договори за покупко-продажба на земя, банкови извлечения за платени местни данъци и такси, удостоверения за пред ВиК, платени квитанции за явяване на търг за купуване земя, скици на имоти, констативни протоколи и пр. Доста от хората разполагаха единствено с копие от документите си. Обясняваха, че от общината задържали оригиналите в архива, което е нелогично, но доста хитро от страната на местната власт. Защото с лекота могат да унищожат оригиналите и да обвинят ромите, че фалшифицират документи. Разбира се, това е една песимистична хипотеза, но напълно вероятна. Тъжната новина е, че почти всички в квартала имат удостоверения за търпимост. Никой, обаче, не знае кои са обезсилените удостоверения и кои са в сила. Само около 20-30 души имат нотариални актове за земята и акт 16 за жилищата. По всеки случай през годините общината е прилагала различен подход – за узаконяване или премахване. На това се дължи съществуващият документален хаос. Институционалната памет се е изтривала след всяка смяна на политическото ръководство на общината. Всяко местно управление е идвало със свое разбиране за проблема, въпреки че последните 10 години една и съща политическа сила управлява общината.

Животът на ромите от Гърмен е изгубен по трасето на предизборните обещания. Държавници у нас невинно и наивно вярват, че решават проблема с незаконните постройки, като свалят покрива и бутнат читирите стени на единствения дом на дадено семейство. С лекота намират решение за най-малките нарушители. Същевременно уверено обясняват пред цяла България как бетонът не е бетон и дюните не са дюни. Няколко цигански къщи по-малко.

Предисторията на кв. "Кремиковци"

Началото на кв. "Кремиковци" в с. Марчево, община Гърмен, е поставено в 60-те години на миналия век, когато с Постановление на МС е наложено на всички местни власти в страната да предприемат мерки за усядане на номадстващите на съответните територии ромски и други групи. Независимо обаче, че е създаден в изпълнение на партийно-държавно мероприятие, в продължение на 30 години кварталът е оставен извън регулация, без абсолютно никакви грижи и комунални услуги.

След 1989 г. започва процес по реституция на национализираните имоти в община Гърмен. Поземлената комисия, в нарушение на тогава действащия Закон за собствеността и ползването на земеделски земи, реституира в реални граници на етническите българи-собственици от периода преди комунизма и техните наследници именно земята, населявана от местната ромска общност, заселена там принудително в изпълнение на партийно-държавно мероприятие.

Макар че през 2000 г. общинските власти на Гърмен предлагат на ищците за компенсация земя от по-високо качество, голяма част от собствениците настояват да получат точно "своята земя", попадаща на територията на кв. "Кремиковци", надявайки се чрез това притискане на ромите да успеят да ги прогонят завинаги от региона. С оглед на назряващия тежък конфликт и в резултат от застъпнически действия  от страна на живеещите в квартала и на граждански организации извън  него, през април 2000 г. кметът на община Гърмен изпраща писмо до министъра на земеделието, в което се посочва, че въпросната земя е реституирана от Поземлената комисия в реални граници в нарушение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и иска отмяна на решението, промяна на предназначението и собствеността на земята (в общинска) и равностойно компенсиране на собствениците (под формата на земя). Това е направено със заповед на министъра на земеделието, потвърдена след обжалване и от ВАС. Въпреки това първоначално добро развитие на нещата, отварящо път към регулация на квартала, жилищният статус на местните роми не се променя, те остават да живеят в своя квартал, без да получат и до ден днешен желаната регулация и свързаните с нея инфраструктурни и комунални услуги. Въпреки обещанията на политици и постулатите на действащата от 10 години "Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите 2006-2015", доразвита в Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020) и в съответните планове за действие.

Защо нищо не е направено в продължение на толкова години в един толкова малък и лесен квартал – ето на това трябва да получим отговор.

Текстът е публикуван на www.capital.bg