Ромите не страдат от Стокхолмски синдром

Няма как да си влюбен в родината, когато тя не те защитава 

Текстът на Огнян Исаев е провокиран от анализа на Владимир Каролев "Моето си е мое, чуждото е общо". В него авторът се спира на проблема за незаконното строителство в ромските махали и последните опити за премахването на незаконните постройки като се опитва да осмисли случващото се през призмата на отношението към частната собственост. Анализът на Каролев може да прочетете в рубриката "Мнения". 

Докато чакам деня, в който ще бъде чута, прочетена, видяна и, дай Боже, преживяна моята визия за България, ще продължавам да отговарям на: медийни експерти, които се изказват като лесовъди; икономисти, които се държат като антрополози; политици, които управляват багери; граждани, които не се държат като такива; законотворци, които нарушават закона. Защо ли? Защото в случая само този, който не познава закона, може да твърди, че бутането на единствено жилище на човек, е спазване на закона. Само този, който не е строил къща, не знае какво е да му съборят дома, който е градил тухла по тухла цял живот и кътал пари за дървен материал и цигли. А после и за обзавеждане. Неспирането на незаконните строежи в зародиш, а бутането им в завършен вид; оставянето на стотици мъже, жени и деца на полето; зачеркването с предизборна лекота съдбите на хора, които почти са се интегрирали; хора, които си плащат тока, водата, данъците и харчат заработено в чужбина тук в България; връщането им в начална позиция; извършването на акцията публично и шумно... 

Зловещ пиар?

Ако всичко това не е зловещ пиар, то със сигурност е жестока политическа недалновидност. Улици с номера, партиди за ток, водомери, лични карти с постоянен адрес, канализация, масивни сгради - от тухли, а не от балатум и фазер. Всичко това се е случвало със знанието на кметове, съветници, министри, експерти и разни други Андрешковци. А днес всеки се е скрил - ни лук ял, ни лук мирисал. Е, разбира се, никой няма да се трогне предизборно, ако прокуратурата тръгне да им търси отговорност, а и все пак „хора от вътре са си“. От едно тесто са всички. В едно гърне бъркат. За мед. В едни гащи... Друго си е ромчетата сополиви да застанат пред багера и майките им да припадат. Това е възбуждащо. За българина. И жандармерията като влезе в действие и почне да си прави селфита... На българина му иде да наниже тези гадни роми на шиш. Затова ще гласува за кмета на следващите избори. Нищо, че са парламентарни. Просто за него кмета си върши работата и спазва закона. Това е.

Свикнали сме с присъствието на държавата
Много българи и български политици са много добри в това да илюстрират с другите израждането на демокрацията, нарушаването на законите и моралните норми. Но малко са склонни да дават пример със себе си. С това поведение гъделичкат остатъците от патриотичното си его и най-пропадналите български националисти, които се хващат на думите за уродливостта на другите като удавници за сламка - "ей ги на, те тия са виновни за положението ни". От 50-годишните наслагвания почти всички в България са свикнали с присъствието на държавата – дори в личния им живот. Когато обаче държавата се отдръпна, настана пълен хаос. Да, има проблем с тълкуването на чуждата частна собственост и то не само от страна на ромите, а от всички. Мръснишкото мятане на ромите към публиката, в стил "дръж, Бенджи, изяж ги" не е нищо особено, освен двоен гъдел на националистическото самочувствие – „вижте ни колко сме умни, а вижте ги колко са глупави“. Алогично е да твърдиш, че ромите нямат желание да си плащат тока и водата, а после да цитираш данни и аргументи, които обезсмислят тезите ти. 

Лъжа е, че ромите нямат своя собственост 

А по-голяма лъжа е, че ромите не са наясно с частната собственост. Но не е лъжа, че има доста незаконни постройки в много от столичните квартали, които не са ромски. Не е лъжа и че много българи нямат никакъв документ за собственост след Освобождението, но държавата урежда този проблем, защото той засяга всички. Истина е и че вилите около Ивайловград не са на роми, а са незаконни. Истина е също, че хотелите на първа линия на морето пак не са на роми. А длъжниците на ТЕЦ-София роми ли са? А Вальо Топлото? „Ало, Ваньо“? Все роми ли са това? Българи ли управляват тази държава или роми? Българи или роми купуват гласове на изборите? Иначе вече е ясно, че всички си ги продават! Може би има много повече етнически доводи в ущърб на етническите българи, които биха могли да бъдат обвинени за състоянието на България. Но това ли е начинът? Да си бъркаме в очите с пръст - ти си ром, ти си турчин, ти си помак, ти си евреин, ти си българин...?! Разделението води само до ослепяване в името на измислена чест и черна слава. 

Няма как да се опровергаят историческите документи, според които България от както се е освободила, прави серия от опити през различните десетилетия да смачка малцинствата, които живеят на територията й. Единици са онези българи, които си жертват името и живота за малцинствата. Техните имена се помнят, но не се помнят имената на националните злодеи. Защото това вече е израждане на демокрацията. Защото тогава идва чувството на срам и смирение. 

Спрете с даването на "толеранс за интеграция" 

Тезата, че "на ромите е даден достатъчен толеранс да се се интегрират", сама по себе си е лъжлива и расистка. Защото поражда ненавист и омраза към близо 1 млн. български граждани и още поне 15 млн. роми само в Европа. Защото решението на един политически въпрос, какъвто е ромският, не може да се отъждестви с "даване на толеранс". Нека все пак да споменем какъв „толеранс“ е дала и дава българската държава на ромите, за да се интегрират. Всеки ден на ромите се дава толеранс да бъдат наричани "престъпници", "изнасилвачи", "крадци" и пр. във всички медии. МВР също даде своя толеранс на ромите – битовата престъпност започна да се нарича „ромска“. Първо на ромските махали се дава толеранс, като не се е асфалтирала нито една улица за последните 30 години. А в бизнеса имат страшен толеранс – едни добри и загрижени българи прехвърлят всичките си фирми със задължения на ромите. За културата да не говорим – такъв толеранс им е даден, че освен кючеци нищо друго не им се позволя да свирят и покажат. В съдебната власт също им е даден толеранс – няма нито един ром на висок пост в съдебните институциите, но за сметка на това затворите са пълни с кокошкари и железари. Продължавам да си мисля, че това е позитивна дискриминация към ромите. В изпълнителната власт също има толеранс – ромите имат запазени места само в чистотата. В законодателната власт винаги са най-поощрявани – ромите са водачи на листи, само че отзад напред. Предполагам недоумявате как може тези хора да не се справят при толкова голяма толеранс. Аз също се чудя. Наистина е време да спрем с толеранса. 

Кухи структури

Бих предложил да се създаде нова национална структура, която да отговаря за интеграцията ромите, тъй като Европейската комисия има такова изискване за изпълнение на националните стратегии за интеграция на ромите в страните членки на ЕС. Към момента структурата, която отговаря за това е куха и неработеща – много толеранс дава, казано накратко. Но това не пречи работещите там да получават тлъстите си заплати и да летят със самолети до европейските столици, за да обясняват какъв толеранс се дава на ромите у нас. Този орган е консултативен орган и не взима решения. Именно по тази причина почти всички граждански организации го напуснаха и отказват да работят с него от две години. Нужен е орган, който може да взима решения и да разполага с необходимия човешки ресурс, за да работи ефективно. 50% от служителите в тази нова структура трябва да са роми (време да спрем толеранса в чистотата), които да не са политически квоти на една или друга партия, а да бъдат избирани и оценявани на базата на опита, образованието и експертизата, която носят. Този орган трябва да има правото да внася законопроекти, засягащи ромската интеграция. Да оперира с финансов и човешки ресурс, да разполага с властови механизми за създаване на политики. Да се отчита пред Народното събрание. 

Относно патриотизма и любовта към България – не можеш да накараш едно дете да обича родина, която му бута къщата и го оставя на улицата. Това нито създава отношение към частната собственост, нито към публичната такава. В съзнанието на това дете ще остане отпечатъкът, че държавният багер е бутнал единствения му дом. Няма как да си влюбен в родината, когато тя не те защитава, а ти дава „толеранс“. Ако някой страда от Стокхолмски синдром, то със сигурност това не са ромите и децата им. 

Коментарът е публикуван в "Клуб Z"

Снимката е взета от ТУК