Циганин съм и не искам да се интегрирам

 „Този страх у вас ще превъзмогнем лесно. Ще скрием тайната – и да не ви е страх! Не го ли разбират, грехът не става грях! Осъжда го светът, когато стане знаен. Човек не върши грях, ако грехът е таен”, е вкопчваща се в човешката памет мисъл на главния герой от комедията „Тартюф” на френския драматург Жан-Батист Молиер, написана през 1664 г., но намираща израз и днес.

Удовлетворяващо предизвикателство е да отговориш на личното отношение на актуален политик по въпроси и ситуации, за които е заставен да отговаря като избран от народа на България, тъй като се слави с реторическите си умения, конструктивната си преценка и безпристрастната си визия. Защото доскоро маса народ се заблуждаваше, че той и неговите съмишленици са сред малкото, които почитат либералните ценности и никога няма да си позволят да изпаднат в локвата на политическо лицемерие, за да възкръснат. Но сякаш локвата е по-привлекателно лепкава от здравия разум.

Българския евродепутат Станимир Илчев се възползва от правото си да се изкаже по доклада на ЕК за по-нататъшното прилагане на националните стратегии за интеграция на ромите. Аргументите и тезите, които изложи, освен че са неясни и висящи, те са разочарование за либералния свят. Мнението на нашия евродепутат по ромския въпрос е в стил на умишлен неолиберален расизъм, който вече е налазил в бюрократичните среди и не притеснява никого. Не дразни дори сетивата и на самите институции, които би следвало да санкционират за подобен вид прояви, защото те дават тон как този вид стилистика се демонстрира орално и се документира.

По време на първото за есенната сесия на Европейския парламент заседание на комисията по Правосъдие, Граждански свободи и Вътрешен ред господин Илчев призова за сериозно преосмисляне на досегашния подход за интеграция на ромите. Би било наистина интересно да чуем в детайли за какъв подход говори господин Илчев. Нека да не забравяме, че неговата политическа сила е участвала 8 години в управлението на страната. Наистина би било любопитно да разберем какъв модел за интеграция на ромите е използвала държавата по това време. Не на последно място, нека да ни светне къде потънаха 70 млн евро по предприсъединителните фондове на ЕС за интеграция на малцинствата и с кои техни представители е работело правителството на НДСВ и Тройната коалиция?! Очевидно, господин Илчев се опитва да влезе в ролята на незнаещ човек. Едва ли не е наясно, че откакто държавата се е ангажирала с този свой въпрос (под външен натиск) тя няма нито подход, нито метод, нито начин на работа. Или, ако има подход, то той се свежда до „разделяй и владей”, или до модифицираният му вариант „обърквай и владей”. Това е една от многото причини за набъбването на килимчето, защото 20 години всеки замита ромите под него. До там. Никой не се интересува какво се случва под килимчето след изборите.

Той изтъкна, че докладът е направен професионално и с чувство на отговорност, но той ни поднася картина, която добре познаваме. Какво направи господин Илчев за промяната на тази добре позната на него картина? На него откъде му е позната тази картина? От екрана на телевизора? От някой високопарен доклад на скъпоплатен експерт по ромите? Или може би се е преместил да живее в ромски квартал?

Според евродепутата ни в ромската среда се зараждат процеси, които или не следим внимателно, или подценяваме. По негови думи тези процеси ще ни отведат до още по-проблемни ситуации в страните с най-висока ромска концентрация. Нека да сподели господин Илчев за течащите процеси. Той явно е потопен в ромската среда. След тази теза вече не бива да имаме никакви съмнения, че той живее в ромска махала. Но той ли не знае, че от близо 15 години в ромската среда текат идентични процеси? Оцеляване – по принцип, обнадеждаване – предизборно, купуване и продаване на гласове – по време на избори, и биене на шута в стил „нали ви платих” – след избори. Всички тези процеси текат със солидната подкрепа на колегите му от различните политически полюси, а някои бивши коалиционни партньори и дори рожби на неговото НДСВ.

Честно казано на хората им омръзна от високопарна мъглява философска риторика. Защо Илчев и другите български евродепутати не кажат какъв ад е по време на избори в ромските махали, а и не само тогава? В какъв контролиран страх живеят тези граждани на Европа? Защо не кажат, че тези хора не могат да гласуват и живеят свободно, тъй като всички входове и изходи са завардени от контролно-пропускателни пунктове на органите на реда, и всички под строй се водят към урните? Това ли са условията за честни избори в България? В такива условия ли гражданите гласуват по съвест? Защо не кажат как се компрометират адекватните лидери на мнение в ромските махали? Или това са приказки само за маса, напоследък популярна като задкулисие?

„Нека да ви кажа, че в България тенденцията е към превръщане на ромите в доминираща група. По неофициални данни от 2007 г. насам те всъщност са вече такава група сред децата. Това означава, че след 20 години българите и ромите в трудоспособна възраст ще бъдат в най-добрия случай 50 на 50 процента. А след това? Готови ли сме да обсъждаме вероятността една от държавите в съюза да бъде с предимно ромско население?”, с това нашият евродепутат продължи изказването си. Очевидно Станимир Илчев не се притеснява да използва данни, прокламирани от „Центъра за демографска политика”, който е филиал на квазипатриотите от ВМРО. Определено неговото вътрешно притеснение отговаря на тяхното твърдение, което го подтиква да ги цитира несъзнателно, но прецизно. Това страхува ли ви, господин Илчев, ако смея да попитам с новоизлюпеното глаголно съгласуване? Нали се борим за единна политическа нация, а не за етническа такава? Къде се разминаваме? Доизкажете се. Всъщност от кога взехме да гледаме кой какъв е в Европейския съюз? Нали всички сме еднакви? Или, ако трябва да използваме израза от един расистки виц – нали всички сме зелени? Обаче, сякаш някои са по-светло зелени, а други по-тъмно зелени.

„И не случайно вече се наблюдава сред ромите нарастващо нежелание да участват в усилията на държавата за интегрирането им – масов отказ от образование, дори при условие, че то се предоставя безплатно до определен момент и съпровожда с някои стимули, слабо владеене на официалния език, настъпателно преобразяване на средата за живеене според неписаните ромски стандарти”, по тази начин се развихри евродепутата от групата на европейските либерали. За какво безплатно образование говори, господин Илчев? За онова, в което ромите винаги са на последните чинове? За онова, което вместо да научи децата как да се справят в живота, учи учителите на ромски език и как да танцуват кючек, в което няма нищо лошо, но не това е крайната цел, нали? Роми, които що-годе са образовани граждани на България, които владеят официалния език що-годе добре, отказват да се интегрират. Не искат да се интегрират в една система, която постоянно ги отхвърля и омаловажава усилията, които полагат, за да бъдат не интегрирани, а добри гражданин и да се чувстват достойни хора. Искат да са това, което са и са били техните родители. Не искат да са нито по-светло зелени, нито по-тъмно зелени. Искат да запазят себе си и идентичността си. От това страдат много български граждани, но сякаш ромите страдат доста повече, защото са една гама по-малко граждани от другите. Този факт е добре да се споменава не с цел предизвикване на съжаление или изграждане на образ на жертва, а защото истината трябва да се знае. Да, по закон и всички купища документи, които е подписала България, всички сме равни като Дунавската равнина. Реалността, обаче, е съвсем друга. Поне такова е усещането на много роми. А усещането е най-истинската мярка.

Да, ромите не искат да ходят на училище, защото не виждат смисъл от ходенето в училище – то не им прави живота по-добър и не ги прави равнопоставени в очите на такива евродепутати като господин Илчев. Напротив, то ги прави изключения както за него, така и за общността им. Никой не иска към него да се отнасят като към изключение. Голяма част от ромите не владеели официалния език? Откровена лъжа. Не го владеят съвършено, както и другите етнически малцинства и много българи. Но защо никой от евродепутатите ни не пита на колко ромчета българската образователна система осигурява възможност за изучаване на майчиния език, при положение, че е подписала конвенции и стратегии за осъществяването на тази възможност? За какво им е да учат майчиния си език? Нали това питане не се отнася за българите в Западните покрайнини, които искат да учат български?! Все пак става дума за ромите. Защо Илчев и другите му колеги не обясняват как изключват образованите роми? Защо не споменават за изолирането им от политиката, бизнеса, културата, медиите…?! Да бъдат искрени и да си признаят колко от големите политически формации в България могат да преглътнат предизвикателството ром да им води листата или да бъде техен кандидат за изборна длъжност? Пак ли ромите не са готови? Пак ли лидерите им са престъпници? Пак ли…?

Неписаните ромски стандарти за живеене са нещо ново в политическата реторика. Определено много роми биха искали да се запознаят със съдържанието на този термин. Ромите не са извънземни. Нямат летящи кораби. Да, мистичен народ са, но не са ачовеци. Когато човек оцелява в борбата си той се устройва така, че да му е удобно и добре. Разбира се, по никакъв начин не могат да се оправдаят бараките и землянките, които оформят някои ромски махали и гета (би следвало да правите разлика между гето и махала!) под доволния поглед на българските институции в предизборна обстановка. Така че, тези неписани ромски стандарти за живеене могат да се окажат само плод на реторическа фантазия. Знае ли се, някои инженери може би полагат сериозни усилия за утвърждаването на тази теза. Но начинът на живот, който са заставени и оставени да водят не малка част от ромите, е по-скоро нов метод за самоволно оформяне на модерни концентрационни лагери, на които би завидял дори Хитлер. Нерядко ромските махали и гета се превръщат и в музей на изкуството. Често при тях идват разнообразни изследователи и журналисти, които дават сърце и душа да се докоснат до циганското, за да опишат от какво има нужда ромското, или да уплашат нормалните граждани със зловеща репортажна снимка и статия. Липсват само пропускателните пунктове и билетите за посетители. И доктор Менгеле.

„Зрее ли сред ромите опасната за самите тях представа, че щом са много, ще им се осигуряват все повече помощи. Кой ще им обясни, че това е подвеждаща и погрешна нагласа?”, е друг въпрос, който поставя българският нагъл либерал. Защо нагъл ли? Защото тази нагласа я създадоха те, фалшивите либерали и социалисти. Те превърнаха не само ромите, но и голяма част от българските граждани в пасивни обекти. От активни субекти бавно и постепенно те превърнаха българския гражданин в чакащ и зависим от всички държавни системи. Впрочем, политиката и на това правителство е подобна, което получи солидната публична подкрепа от червения Цар Симеон II, към чиято партия принадлежи евродепутатът Илчев. В този ред на мисли няма как да не го попитаме знае ли броя на българските граждани, които получават социални помощи? А знае ли колко от тях са роми? А знае ли какъв процент от националния бюджет са тези помощи? А знае ли колко пари се пилеят за подслушване, например? Определено са няколко пъти повече от социалните помощи. Скоро очакваме от европейската трибуна да се появи претендент, който да твърди, че плаща тока и водата на ромите. Няма как да не се съмняваш, че такива политици гледат повече телевизия, отколкото четат и следят тези процеси отблизо, което нищо чудно да се окаже факт.

Не на последно място българският евродепутат предложи на докладчика и председателя на комисията наистина старателно да се огледат и ревизират моделите за ромско интегриране в различните държави, някои от досегашните елементи да се променят и категорично да се равнопостави идеята за "повече възможности за ромските общности" с идеята за "повече отговорности пред лидерите и организациите на ромските общности". Страхотно. Само дето нищо ново не казва. Тези сладки приказки сме ги чували и чели много пъти. Това говори само едно – че господин Илчев изобщо не е наясно с документите, които са приети и подписани от българските правителства през годините по този въпрос, или пак влиза в режим на разсеяност. Това не бива да ни учудва, защото неолибералния националистически популизъм не е чужд на това поколение политици, към което принадлежат много български управници.

Всъщност много роми биха искали да изкрещят – „Циганин съм и не искам да се интегрирам. Не искам да се интегрирам, защото някой иска да ме интегрира някъде, без да ме пита аз какво искам”. Не искат да се интегрират, защото не е ясно какво се крие зад фразата "ромска интеграция". Защото интеграцията измести разбирането за гражданската роля и ромите не само не получиха възможност да разбират правата си, но и отговорността да вземат сами решение за живота си. Защото в крайна сметка ромите не разбират какво се очаква от тях, след като се интегрират – да се откажат от езика си, културата си, роднините си, от кафявата си кожа… така и не разбраха.

За жалост, Илчев е прототип, по който се развиват много български политици. Те имат две реторики. Едната е за пред Европа, а другата за вкъщи. Когато трябва да блеснат като конструктивни критици, виждат цялата картина и се отнасят достойно към нея. Това се случва най-често пред Европа и други международни организации – напоследък много рядко сме свидетели на такива актове. Когато политикът тип „Илчев” трябва да направи лъскаво и незабравимо завръщане, за да го огреят домашните прожектори дълго, рязко, по нашенски захапва ромското месо, защото то винаги е кърваво. Храни се до захлас. Защото друго не може.

Възмущението, от лицемерният начин на водене на политика в стил „Илчев”, е огромно. Когато искат да ни интегрират, сме роми, а те са от загрижени по-загрижени за нашите права и свободи пред висшия ешелон на властта в Европа. Но когато дойдат избори, за типа политици „Илчев” ние ставаме цигани, които струват не повече от 20 лв. Някои може да струват малко повече – все пак говорят сходен български. Все пак са интегрирани по критериите на Илчев.

Няма как, когато едни хора веднъж ги третираш като роми, а после като цигани, да искат да бъдат част от нещо, което е само в нечия глава. Няма как да им говориш от европейската трибуна със силно чувство за загриженост за техните ограничени възможности и усилията, които те трябва да положат, за да са част от нещо неясно. Няма как, защото в следващия момент същите политически личности се появяват с чанта пари в т. нар. от тях цигански махали, за да закупят достатъчно цигански гласове. Няма как от трибуната да пръскаш морал, ценности и отговорност, а в следващия момент да блеснеш в друга далавераджийска светлина пред циганите или ромите. Така ги объркваш. Те се чудят дали си бил сериозен и искрен, в случая от европейската трибуна, тъй като в реалния живот правиш съвсем други неща. Разбира се, това не се отнася пряко до господин Илчев, а към средностатистическия високопоставен български политики, на когото често му се налага да взима решения, които определят курса на държавата. Сигурно и вие ще се объркате, ако даден ром ви звучи изключително дипломатично от високата трибуна, а в следващия момент ви предлага гласове от циганската махала. Разбира се, няма как да отричаме съществуването на такива роми, пардон – цигани. Всъщност, някой поставя ли този проблем с купуването и продаването на гласове пред евроатлантическите ни партньори, защото той сериозно клати автентичността на демокрацията у нас, нали така?

И още веднъж: цигани са тези, които искате да ги купувате по време на избори, а ромите са тези, които искате да ги интегрирате през останалото време.

Добре, че ги има ромите. Иначе с кого ще плашат родителите децата и въшливите родолюбци бабите, ако не с циганите. Честно казано на всички им омръзна от тези роми, пардон – цигани. Цигани внасят контрабандно захар, Цигани източват милиони от ДДС, Цигани изнесоха милиони в офшорни фирми, Цигани митничари рекетират и грабят по границата, Цигани строят молове и перат пари, Цигани държат българската енергетика, Цигани управляват контрабандата с цигари… България изчезва заради тях – циганите. Не заради ромите, а заради циганите, които с осъдителна присъда напускат страната като царе. Грешка – братя Галеви май бяха българи.

Кир Спитама е казал следното, по повод типа поведение, което демонстрира европолитика „Илчев”- „Възприел съм тактиката никога да не давам вид, че съм огорчен, когато ме обиждат варвари. За щастие най-обидните им думи са ми спестени. Тях те пазят един за друг. Ние, останалите, имаме късмет, че гърците се мразят помежду си много повече, отколкото мразят нас, чуждоземците”. Знаем, че Станимир Илчев знае, че Европейската комисия готви едни близо милиард евра за ромска интеграция в България. Въпреки това, бихме го посъветвали да не изпада в подобен експертен ентусиазъм.

През 2006 г. българският евронаблюдател от “Атака” Димитър Стоянов предизвика възмущение сред колегите си от Европейския парламент, след като си позволи расистки коментари по адрес на унгарска евродепутатка от ромски произход – Ливия Ярока. Тя бе номинирана от свои колеги за награда в областта на правосъдието и фундаменталните права. Като възразява на предложението за награждаване на Ярока, българският националист отбелязва, че в България има десетки стотици цигански момичета, които са много по-красиви от унгарката. “В действителност, ако сте на точното място в точното време, вие дори можете да си купите една (12-13-годишна) за своя обична съпруга. Най- хубавите са много скъпи – над 5 000 евро парчето, уау!”, пояснява Димитър Стоянов. Реално, Димитър Стоянов не получи никакво наказание и никой не го разследва за реч на омраза.

През 2010 г. Европейската комисия определи като неприемливо изявление на тогавашния български вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов, че ромската общност е инкубатор за генериране на престъпност. По думите му анализите на регистрираните престъпления сочат, че ромите извършват голяма част от битовите престъпления, към които обществото е най-чувствително. "Аз казвам какви са реалностите и трябва да назоваваме проблемите с истинските им имена", посочи Цветанов. Разбира се, адекватния въпрос, който възниква след подобно твърдение, е дали в базата данни на МВР се събира информация по етнически, расов и религиозен признак.
Очевидно със скорошното изказване на Станимир Илчев антиромската реторика се превръща в марка на българските политици, която като неприятна традиция се случва все по-често напоследък. Чувствителността към подобен вид реторика е ниска. Това в никакъв случай не означава, че тя е в рамките на допустимото.

У нас, а както е тръгнало и в Европа, в тежки икономически времена такава реторика е плодотворна за автора й и те изтласква към върха на политическата пирамида. Преди около 100 години ситуацията е била идентична – икономически и финансови кризи, слаби солидарни системи, зараждане и засилване на националистическата реторика, държавите започнали изграждането на ромски гета, с цел превенция на престъпността. Бавно се положили основите на Втората световна война, след която сред най-пострадалите са били ромите.

Това, че някои от нас са забравили историята, не означава, че всички трябва да я преживеем, за да я преоткрием.

Публикувано в Webcafe  и ADD