Спомени от Аушвиц

Стоя пред тежка черна порта аз,

чиято тъмна сянка ме прегръща с гняв.

И ето, че отваря се вратата за моите мургави братя!

За първи път прага й прекрачих,

Но не като пленник, а като гост тогаз.

Гост, дошъл да види мрачното и пусто минало на своите деди.

И да изпита мъчителен гняв – гняв, към пречупеният черен кръст!

Усещам миризмата на кръв и гнила плът, както моите братя са усещали тогава.

Във въздуха се носи полъх на черна смърт!

Полъх, каращ ме да настръхвам, а сърцето ми - да се стяга!

Малко по-напред във двора има плоча - там, над гроба!

От дясната й страна дърво стърчи нависоко!

Дърво, напоено с циганска и еврейска кръв жестоко!

Дърво на скръб, дърво на жал! Дърво на насилие и печал!

А отляво са студените чугунени пещи,

Погълнали в огньовете си хиляди създания човешки!

Не съм забравил и бункера оловен,

Пред който останах безмълвен!

Бункерът, задушил човешки души – безгрешни жертви на войната,

Но виновни за невинността си.

Поспрях и запитах се аз:

„Господи, къде си Бил тогаз? Къде е Била Твойта милост и Твойта власт?”

Ням, оставям пред паметника цветя, паля свещ и се моля.

Моля се за мир на братските души.

Души, изтормозени от нацистки насилия и злини.

А сега се обръщам, братя, аз към вас!

Кажете ми, за Бога, каква е разликата между нас?!

Дали цветът на кожата ми е проблем или етносът ми опетнен?

Не е ли болката еднаква тя за всички?

А Земята... хлябът? А въздухът... водата?...

Тогава, къде е мястото на гнева -

Причината за краят на Света!

                                                                                  Вергил Ибрям