Искаме интегрирани роми, а не правим нищо

Образователни дупки спират развитието на децата ни

Интеграцията на ромите минава през всеки един от нас. За жалост обаче решението на проблемите на българските граждани от ромски произход вече не са в дневния ред на никого. На преден план днес е проблемът с ромската интеграция. От премахване на конкретните трудности, които спират социализацията на ромите, вече стигнахме до предизвикателството да интегрираме ромите като цяло. Искаме братята роми да работят, искаме братята роми да си плащат тока и водата, искаме братята роми да не разчитат на социални помощи, искаме братята роми да правят деца, колкото могат отгледат, искаме братята роми да пращат децата си на училище… искаме братята роми да бъдат редовни граждани на България! Само искаме! А какъв е приносът ни в социализацията на ромите?! Каква е отговорността ни в интеграцията на ромите? Къде сме ние? Каква роля изпълняваме? Само се жалваме и оплакваме от тях или им помагаме да се почувстват и граждани на тази страна?! Всеки един от нас има специална роля в този процес без значение на социалното му статукво. Определено образованието е първата стъпка в интеграцията на всяко ромско дете, от която зависят развитието и бъдещето му. А ролята на учителя е свещена. Дали обаче българското образование има капацитета да направи тази основополагаща крачка, или образователният път у нас е постлан с дупки като второкласните, а вече и първокласните ни пътища. 

Миналата седмица в общественото пространство бе разгласен случаят с 10-годишния Ангел от Благоевград, който две години наред бил унижаван от учителката си Йорданка Царевска и подиграван от съучениците си заради ромския си произход. Случаят на Ангел мина между капките на великите ни политически скандали. Освен това случаят с Ангел не беше поднесен на флашка. Може би това е причината, която не позволи да му се отдаде нужното внимание и пространство за дискусия. Ангел е в трети клас на СОУ с изучаване на чужди езици "Св. Климент Охридски" в Благоевград. Той е изоставен от своите биологични родители, но съдбата му се усмихнала – семейство Мирчеви поели грижата за него. Така за него животът започнал отначало въпреки крехката му възраст. Доброто стечение на нещата не винаги е добро – Ангел се сблъскал с тежестта на чувството да бъде ром. Още от първи клас учителката му дърпала ухото и му удряла шамари. Съучениците го подигравали и нападали системно. Семейство Мирчеви не издържали и дали публичност на случващото се. Ангел твърди, че учителката го наричала „циганин” и „глупак” пред класа. Царевска не отрича, че го е наричала ром – казала го в контекста на часовете по „Околен свят”, където разглеждали темата за етносите. Според Огнян Мирчев има дискриминация спрямо сина му заради етническия му произход. „Как тези деца могат да се интегрират в това общество? Какъв шанс им се дава?”, запита той. 

Не закъсняха и коментари на анонимни недоброжелатели, според които родителите ще съдят Царевска за дискриминация, за да спечелят някой друг лев. Ако погледнем статистиката относно това как приключват делата за дискриминация в България – ще установим, че при случай на дискриминация много често наказанието е публично порицание или извинение.

Има и случаи, когато осъдената страна изплаща на ищеца сума, която варира между 200 и 500 лв. Но нима човешкото достойнство струва 500 лв.? Може би за някои хора е толкова, но семейство Мирчеви са излезли в публичното пространство, за да предотвратят психическото осакатяване на Ангел. Семейство Мирчеви искат детето им да получи равен шанс в живота.

Те се борят Ангел да има добро бъдеще, за да не го заклеймяват утре, че е необразован и безработен, защото е циганин. Вероятно и детето е било непослушно. Дете е все пак. Но да унижаваш дете пред други деца само защото е различно от тях – това го убива като човек и го обрича на неуспех. Прави го нездрав и безполезен гражданин за страната си, а това е признак за слабо общество. Тъжното е, че случаят на 10-годишния Ангел не е единичен.

Галина е на 19 г. Учи икономика в престижен университет у нас. Предпочита да я наричат ромка. Родом е от Кюстендил, където се нарежда сред малкото роми, които са завършили езиковата гимназия в града. Сблъсква се с тежестта на етническия си произход още там. В един от часовете по английски език учителката й Замфирова възложила задача на целия клас да напишат есе за себе си. Галина е достойно за уважение ромско момиче. Борбена, умна и красива. Уважава себе си и другите. Именно затова не пропуска да отбележи в есето си, че тя е ромка и се гордее с това. След няколко часа Замфирова оповестила оценките от есетата. Галина противоположно на очакванията си получила ниска оценка. Защо? Защото трябвало да напише I am a Gypsy (Аз съм циганка!), а не I am a Roma (Аз съм ромка!). Според Замфирова думата Roma не се използвала в английския за „ром” или „ромка”. Така неусетно учителката по английски се намесила в самоопределянето на Галина като част от ромската общност. Опитала се да й каже, че е циганка, а не ромка. Това се случило в една от най-елитните гимназии в Кюстендил. Галина често усещала неприятно специално отношение на Замфирова спрямо произхода й, но си мълчала. Случаят потънал между ученичката и учителката. Дали? „Цял живото ще помня сблъсъка ни, защото госпожата не оцени знанията ми, а правото ми да се наричам „ромка” вместо станалото вече нарицателно „циганка”, споделя обаче Галина. Тя е силна. Отношението на Замфирова не спря развитието й. Преди няколко години тя взе участие на световните финали по дебатиране като представител на България. Стигна до четвъртфинал, където за малко да отстрани представителите на САЩ. „Гордея се с този факт. Аз представлявах България, а не ромската общност”, категорична е Галина.

Мустафа е ученик в 11 клас на СОУ „Елин Пелин”, Варна. По време на едно от междучасията както обикновено се събрал с приятелите си в коридора на един от етажите в училището. Явно младежите са били по-емоционални, съответно и гръмогласни. В този ден дежурен учител е била госпожа Белчева, която добре познавала децата в училище и знаела кой какъв е. Приближила се тя към учениците. „Ей, циганин! Ей, глупак! Какво си се развикал?! Дето гласувате само за ДПС! И чакате на социални помощи!”, извикала учителката към Мустафа. Неговата адекватна реакция не закъсняла – извадил личната си карта и показал полето, където пише „Гражданство: България”. Белчева въпреки това продължила да го унижава пред съучениците му с обидни и красноречиви реплики. Сали, бащата на Мустафа, подал жалба в Комисията за защита от дискриминация. Все още няма решение по казуса.

Мустафа е спортист. Тренира кикбокс. Има златни, бронзови и сребърни медали на различни турнири в страната и чужбина. Освен това е републикански състезател. Представлявал е България в различни турнири и продължава да го прави. „Никога не съм си мислил, че излизам на ринга, за да представлявам ромите и ромската общност. Разбира се, аз се гордея, че съм ром, но аз съм роден в България и представлявам България в тези турнири. Моята страна е България”, споделя Мустафа. Баща му Сали има антикварен магазин близо до центъра на Варна. Не е богат, нито пък беден. Изхранва семейството си честно. Противно на твърденията на Белчева, никой от семейството на Сали и Мустафа не получава социални помощи. Сали е щастлив, защото треньорите на Мустафа му предоставят възможност за развитие, а той не ги разочарова.

Случаите на Ангел, Галина и Мустафа не са единични. За жалост в това се състои често търпимостта и отговорността ни спрямо ромитe. Не говорим за слагане под общ знаменател. Просто това е реалността на много места, където има роми или ромски деца. Ние разбираме само за части от нея – Ангел, Галина, Мустафа. Много образовани роми се притесняват да не би децата им да бъдат сполетени от същото отношение. Много от тях виждат едно решение – имиграция, а други – просто имигрират. Имигрират образованите роми, които са интегрирани, но все още дискриминирани.
Хубавото в тези истории е, че децата продължават по пътя на възхода въпреки големите дупки. Обичат България и се опитват да я представляват достойно.
Лошото е, че има и друга тенденция. При наличието на специално негативно отношение ромските деца не само че не са мотивирани да посещават училище, но и мразят училището, защото там има нещо, което кара душата на детето да се свива, а то самото се смалява. Това вече е голям проблем. Проблем, който не бива да се толерира.

П.П. Публикувано във в. "Новинар".