Цонко Цонев отсрами България в Брюксел

Европа хареса как в Каварна се отнасят към ромите

Случи се – за първи път България успя да покаже на Европа абсолютни мускули, които не са плод на доклад или проучване. За първи път Европа мълчеше, слушаше и четеше, без да задава въпроси и да прави недоволни коментари. Още по-важен е фактът обаче, с който Цонко Цонев накара Европа да се вгледа в себе си – добрата практика, която има община Каварна в работата си с ромската общност. Всъщност към този момент моделът на кмета-Кметъл* се явява най-ефективният и работещ не само у нас, но и в Европа.

На 14 декември Цонко Цонев взе участие в работна среща в Брюксел, която беше в рамките на кампанията REACT, която се провежда от ERGO Network на международно ниво. У нас кампанията се реализира от „Асоциация Интегро”, Община Каварна и осем регионални партньори в градовете Варна, Пещера, Бяла (Русенско), Петрич, Котел, Стара Загора, София, Дупница. Като в България мотото на международната инициатива е „Благодарим ти, кмете!”, което има за цел да напомни на обществото важната роля на местните власти и партньорството им с гражданските организации и самите роми за социалното им включване. Като официален партньор кметът на Каварна получи покана, за да представи не само работата си с ромите. Инициативата се провежда с подкрепата на Европейската комисия.
Кметълът седеше рамо до рамо с Енрика Кхиоза и Александрос Цолакис от Главна дирекция „Регионално развитие” на Европейската комисия (ЕК), директора на Главна дирекция „Антидискриминация” на ЕК Белинда Пайк и общинския съветник от гр. Равена Алваро Анчизи, който от страна Италия представи документ с добри намерения и пожелания. На срещата присъстваха служители и от други главни дирекции на ЕК. Сред участниците в бяха още Кирил Киряков от Главна дирекция „Заетост” от департамента на България и Иванка Христова от постоянното представителство на България в Европейския съюз. Срещата се модерираше от Ян Виерсма, бивш евродепутат.
„Какво направи кметът на Каварна?” - на това се опита да отговори Цонко Цонев в рамките на работния ден в Брюксел. Той не само отговори на питането, но и обясни подхода си стъпка по стъпка на изключително достъпен език и начин. „Когато встъпих в длъжност като кмет, като един мениджър, се заех с най-болната част на града – ромския квартал. Хората работеха в чужбина и се занимаваха с търговия. Имах хубави коли и къщи. Коли, които караха в кал и чакъл. Децата газеха в кал до училище и се връщаха на тъмно, защото нямаше осветление. Регулирахме квартала и го осветихме, асфалтирахме улиците, поставихме пътни знаци и контейнери, изградихме нова канализация, газифицирахме всички къщи и прекарахме интернет на гражданите в кв. „Хаджи Димитър”. Но преди да подобрим условията за живот, за да се чувстват ромите граждани, изнесохме общинска администрация в самия квартал и успяхме да въвлечем активните роми в нашия екип, за да почувстват нашата подкрепа и да участват във взимането на решения, които засягат квартала им”, харизматично и достойно представяше България Кметалът.
Според Цонев не е нормално да се очаква от едни деца, които газят в кал и вода, да ходят на училище. Не е нормално да питаш ромите защо не излизат от квартала при факта, че нямат осветление и се страхуват. Не е нормално да искаш от едни граждани да бъдат активни при обстоятелството, че винаги ги приемаш само като пасивна еднородна маса. „Не е нормално да обвиняваш ромите, че не спазват законите, при положение че самият контролен апарат на държавата е толерирала и подминавала този акт с изводите, че това е „традиция” и е по-силен от закона”, разясни кметът, който през април тази година спечели конкурса за „Най-предразположен кмет за работа и диалог по проблемите на ромите”.
Енрика Кхиоза учудено и с повишен интерес слушаше каварненският градоначалник. Дори на моменти се усмихваше и недоумяваше. Недоумяваше, защото опитът им досега не е срещал такъв приятен прецедент. Остава само да гадаем какво си е мислила и задавала като въпроси госпожа Кхиоза. Като че ли в отговор на учудването й Цонев засегна и друг важен момент в целия процес на интеграция на ромите.
„Не е нужно само да се вливат пари или да се приемат важни документи. Важно е да се чувства подкрепата и съпричастност на Европейския съюз, обществото, медиите и политическите партии. Само с пари и документи резултатите се разпиляват, а ефектът е невидим. Нужна е воля, която да се освидетелства с поведение. Аз винаги, когато се опитвам да променя състояние, условие и нагласа, давам личен пример. Личният пример на силните на деня е от изключително значение за дневния ред на обществото”, категоричен бе Цонев.
Българският кмет даде да се разбере, че е нужно да си живял с проблемите на хората, за да ги познаваш и впоследствие да измислиш формулата за решението с тяхно участието. Във възпитанието ни трябва да се вплете идеята, че хората са равни без значение на различните социални и исторически белези. Мисленето и поведението не се предават наследствено. Те се възпитават и поддържат във времето. „Процесът на ромското включване не е започнал от вчера и не свършва утре. Този процес се поддържа във времето и последователно в зависимост от промените и обстоятелствата, които настъпват в обществото и живота на хората”, обясни Кметълът.
Най-тъжното в цялото това красиво и положително събитие за България е, че Цонко Цонев е сред малкото кметове и представители на институции у нас, които работят по ромския въпрос така, както трябва да се работи. За жалост, ако тръгнем да ги броим колко са кметовете като Кметъла, има вероятност пръстите на едната ни ръка да са в повече. Казано на народен език – Цонко е капка в Черно море. Вярата на Цонев, че примерът му ще се последва от други кметове, вдъхва надежди на роми и нероми. Желанието му да помогне на другите си колеги с идентични трудности го прави безценен. Кметълът е осъзнал, че за да имаме хубав град, трябва сами да се погрижим за това. А именно – подобряване и поддържане на инфраструктурата, повишаване на качеството на услугите и разпределяне на отговорности между гражданите за живота им. Цонко Цонев е разбрал, че като поработи върху ромския квартал, така ще промени и облика на града и манталитета на гражданите.
„Ромите са човешки ресурс, който чака да бъде инжектиран в обществото, икономиката и културата. Ако ние, институциите, не го направим, потенциалът на гражданите роми ще стои неусвоен. Ако само чуваме за ромите – ние ще ги забравим. Ако само виждаме ромите – ние ще ги запомним. Само ако живеем с ромите като граждани с граждани – тогава ще ги разберем и приемем като част от нас. Не е трудно – нужно е само да го правим от сърце и душа”, сподели емоционалната философия на успеха си Кметълът.

*Кметъл – прякор, с който се сдоби Цонко Цонев, след като превърна Каварна в столица на метъла и рока.

П.П. Публикувано в "Новинар"