Ромите – трамплин за Саркози
По 300 евро на човек и безплатен самолетен билет
В очакване на втората пратка български роми от Франция на летището във Варна се избистриха истините около целия процес „Саркози – Роми – Източна Европа”.
По план българските граждани трябваше да кацнат на летище Варна с полет от София на 25 август около 9 часа вечерта. По графика на френските власти с този полет трябва да бъдат „върнати” на България 13 роми. Варненското летище е в тайно очакване на мургавите български граждани. С мълчалив отказ или неподходящ отговор служителите на гише „Информация” отбягваха въпросите, свързани с полета на групата от Франция. Полицаите показваха стриктността си с мълчание към въпроси, свързани с ромите, които Франция „връща”.
Пред таблото, на което се изписват пристигащите полети, се запознаваме с Ружди - обикновен човек около 50-те, който чакаше четирима души. Заговаряме Ружди деликатно с общи теми. „Чакам жена си и още трима души”, споделя плахо Ружди, който ни каза, че е от Търговищко. Диалогът ни в началото върви затруднено от недоверието, което усещаме в погледа и държанието му. Само след около 15 минути започваме да говорим с Ружди на турски, което ни помогна да му спечелим доверието и компанията, докато кацнат ромите от Франция, които „накараха” Саркози и целия Европейски съюз да изпищи.
„Ние сме от седем години във Франция. Жена ми работи легална работа като гладачка в една фирма. Ние със сина ми събираме материали в околностите на Париж, които ги предаваме в пунктове за рециклиране на пластмаси и метали. Тази работа там наистина е престижна и добре платена, защото френските фирми не го правят само да печелят пари, но и по този начин опазват околната среда. И ние сме щастливи, че сме част от този процес. А двете ми внучета учеха във френско училище”, отбелязва с усмивка Ружди, който се е върнал от Франция преди една година. Той и семейството му са били на квартира в Париж. Плащали са 700 евро месечен наем. Жена му е получавала около 600 евро месечно като гладачка, а той със сина си заработвали останалата част от семейния бюджет. Като цяло това, което припечелвали като семейство, им било достатъчно да живеят по един добър начин в столицата на Франция.
„Аз се върнах по същия начин. Французите ми платиха 300 евро. Аз подписах декларация, че не ме връщат насилствено или принудително. Купиха ми и билет за България. Всъщност тогава исках да се върна за малко в Търговище и се възползвах от тази процедура”, споделя още мъжът. По думите му тази практика съществува от доста години във Франция. Всеки имигрант от България, който иска да се върне, получава определена сума, самолетен билет и подписва декларация, че не го екстрадират, а той доброволно се прибира. „Яд ме е на Саркози. Този път прекали. Не знам защо го каза всичко това по телевизията, при положение че тази практика съществува от дълго време”, ядосва се Ружди с красноречиви реплики към френския държавен глава. Добавя също така, че никой не ги е пришпорвал или насилвал да напуснат Франция.
Жена му знаела за тази процедура. Нужно е било само да отиде до една от службите и да каже, че иска да се върне обратно в България.
Идва време и за стандартния въпрос, който сме длъжни да зададем на Ружди – дали е ром? Приема любопитството ни с лека усмивка. „Аз съм миллет”, казва той. Но в същото време, когато го попитахме дали това означава, че е ром – Ружди усмихнато мълчи. „Знам малко цигански. Чат-пат, не много добре”, срамежливо споделя той. Всъщност по време на разговора ни стигнахме до извода, че няма нищо обидно в това, че е ром. Но той не се съгласи. „Обидно е, защото навсякъде се опитват и на доста места успяват да ни третират като хора "втора ръка". Дори в Европа. И всеки се опитва да извлече някаква полза от нас”, категоричен е Ружди.
Питаме го дали пак ще се върнат със семейството си във Франция. „Сигурно няма да се върнем. Аз ги помолих да се върнат в България. Когато се върнах, имах висящо дело. След края на процеса ми забраниха да напускам страната”, тъжно подчертава един от хората, който се е грижел за околната среда около Париж. От разговора ни разбираме, че има и черен печат, т.е. някъде е сгафил доста сериозно.
Разговорът ни върви към края си. Наближава 21,30 часа. Групата роми, които вече трябваше да излизат от изходите, още ги нямаше. От „Информация” мълчат. Полицаите споделят, че в салона няма повече пътници. А ние търпеливо продължаваме да чакаме.
Питам го какво ще правят сега той и жена му в България. „У нас също има работа. Жена ми сигурно ще започни работа в кабелния оператор (не уточнява точно какво). Аз съм строител по професия. Според мен спокойно можем да си живеем и тук. Разбира се, благата на Франция са повече, но след като аз не съм при моето семейство, те не успяват да спестят никакви пари – всичко отива за храна и квартира”, разяснява Ружди.
Малко по-късно разбираме, че полетът от Франция за България е имал закъснение от около 5 часа. Днес ромите ще летят с друг полет до Варна, като предишната нощ ще останат на хотел в София. Ружди се успокоява. Взимаме си довиждане и си пожелаваме всичко добро. Предполагаме, че е спал в микробуса си, който бе паркирал пред летището.
Усмихни се, България. Твоите роми не са толкова лоши, колкото ги описват медиите и мненията на различни популярни личности – като Саркози. Твоите роми не живеят в каравани или палатки. По-скоро се опитват да живеят в по-добри условия. Дори се грижат за екологията на Париж. Но както се случва у нас, Българийо, така и в Европа, все не успяват да проумеят, че ромите са също нормални хора, които се хранят и изхождат по нужда, че ромите са граждани.
Ромите са били трамплин за много НПО, политически партии и дори отделни личности. Трамплин, на който стъпват, за да подобрят общественото си положение. Тази „мярка” на френското правителство съществува отдавна, но никой не е чувал за нея – политици, общественици и ромски НПО. Рейтингът на Саркози се срива главоломно. За да го вдигне, той е решил да обяви за своя „мярка” практика, която съществува от години. Може би целта му е била да засегне онези роми, които нарушават реда около мостове и отделни предградия, но със сигурност това трудно може да се отнесе за българските роми. Може би и много медии и политици трябва да се извинят на Франция и французите за това, че ги обвиниха в дискриминация. А Саркози да уволни PR отдела си.
П.П. в. "Новинар"
По план българските граждани трябваше да кацнат на летище Варна с полет от София на 25 август около 9 часа вечерта. По графика на френските власти с този полет трябва да бъдат „върнати” на България 13 роми. Варненското летище е в тайно очакване на мургавите български граждани. С мълчалив отказ или неподходящ отговор служителите на гише „Информация” отбягваха въпросите, свързани с полета на групата от Франция. Полицаите показваха стриктността си с мълчание към въпроси, свързани с ромите, които Франция „връща”.
Пред таблото, на което се изписват пристигащите полети, се запознаваме с Ружди - обикновен човек около 50-те, който чакаше четирима души. Заговаряме Ружди деликатно с общи теми. „Чакам жена си и още трима души”, споделя плахо Ружди, който ни каза, че е от Търговищко. Диалогът ни в началото върви затруднено от недоверието, което усещаме в погледа и държанието му. Само след около 15 минути започваме да говорим с Ружди на турски, което ни помогна да му спечелим доверието и компанията, докато кацнат ромите от Франция, които „накараха” Саркози и целия Европейски съюз да изпищи.
„Ние сме от седем години във Франция. Жена ми работи легална работа като гладачка в една фирма. Ние със сина ми събираме материали в околностите на Париж, които ги предаваме в пунктове за рециклиране на пластмаси и метали. Тази работа там наистина е престижна и добре платена, защото френските фирми не го правят само да печелят пари, но и по този начин опазват околната среда. И ние сме щастливи, че сме част от този процес. А двете ми внучета учеха във френско училище”, отбелязва с усмивка Ружди, който се е върнал от Франция преди една година. Той и семейството му са били на квартира в Париж. Плащали са 700 евро месечен наем. Жена му е получавала около 600 евро месечно като гладачка, а той със сина си заработвали останалата част от семейния бюджет. Като цяло това, което припечелвали като семейство, им било достатъчно да живеят по един добър начин в столицата на Франция.
„Аз се върнах по същия начин. Французите ми платиха 300 евро. Аз подписах декларация, че не ме връщат насилствено или принудително. Купиха ми и билет за България. Всъщност тогава исках да се върна за малко в Търговище и се възползвах от тази процедура”, споделя още мъжът. По думите му тази практика съществува от доста години във Франция. Всеки имигрант от България, който иска да се върне, получава определена сума, самолетен билет и подписва декларация, че не го екстрадират, а той доброволно се прибира. „Яд ме е на Саркози. Този път прекали. Не знам защо го каза всичко това по телевизията, при положение че тази практика съществува от дълго време”, ядосва се Ружди с красноречиви реплики към френския държавен глава. Добавя също така, че никой не ги е пришпорвал или насилвал да напуснат Франция.
Жена му знаела за тази процедура. Нужно е било само да отиде до една от службите и да каже, че иска да се върне обратно в България.
Идва време и за стандартния въпрос, който сме длъжни да зададем на Ружди – дали е ром? Приема любопитството ни с лека усмивка. „Аз съм миллет”, казва той. Но в същото време, когато го попитахме дали това означава, че е ром – Ружди усмихнато мълчи. „Знам малко цигански. Чат-пат, не много добре”, срамежливо споделя той. Всъщност по време на разговора ни стигнахме до извода, че няма нищо обидно в това, че е ром. Но той не се съгласи. „Обидно е, защото навсякъде се опитват и на доста места успяват да ни третират като хора "втора ръка". Дори в Европа. И всеки се опитва да извлече някаква полза от нас”, категоричен е Ружди.
Питаме го дали пак ще се върнат със семейството си във Франция. „Сигурно няма да се върнем. Аз ги помолих да се върнат в България. Когато се върнах, имах висящо дело. След края на процеса ми забраниха да напускам страната”, тъжно подчертава един от хората, който се е грижел за околната среда около Париж. От разговора ни разбираме, че има и черен печат, т.е. някъде е сгафил доста сериозно.
Разговорът ни върви към края си. Наближава 21,30 часа. Групата роми, които вече трябваше да излизат от изходите, още ги нямаше. От „Информация” мълчат. Полицаите споделят, че в салона няма повече пътници. А ние търпеливо продължаваме да чакаме.
Питам го какво ще правят сега той и жена му в България. „У нас също има работа. Жена ми сигурно ще започни работа в кабелния оператор (не уточнява точно какво). Аз съм строител по професия. Според мен спокойно можем да си живеем и тук. Разбира се, благата на Франция са повече, но след като аз не съм при моето семейство, те не успяват да спестят никакви пари – всичко отива за храна и квартира”, разяснява Ружди.
Малко по-късно разбираме, че полетът от Франция за България е имал закъснение от около 5 часа. Днес ромите ще летят с друг полет до Варна, като предишната нощ ще останат на хотел в София. Ружди се успокоява. Взимаме си довиждане и си пожелаваме всичко добро. Предполагаме, че е спал в микробуса си, който бе паркирал пред летището.
Усмихни се, България. Твоите роми не са толкова лоши, колкото ги описват медиите и мненията на различни популярни личности – като Саркози. Твоите роми не живеят в каравани или палатки. По-скоро се опитват да живеят в по-добри условия. Дори се грижат за екологията на Париж. Но както се случва у нас, Българийо, така и в Европа, все не успяват да проумеят, че ромите са също нормални хора, които се хранят и изхождат по нужда, че ромите са граждани.
Ромите са били трамплин за много НПО, политически партии и дори отделни личности. Трамплин, на който стъпват, за да подобрят общественото си положение. Тази „мярка” на френското правителство съществува отдавна, но никой не е чувал за нея – политици, общественици и ромски НПО. Рейтингът на Саркози се срива главоломно. За да го вдигне, той е решил да обяви за своя „мярка” практика, която съществува от години. Може би целта му е била да засегне онези роми, които нарушават реда около мостове и отделни предградия, но със сигурност това трудно може да се отнесе за българските роми. Може би и много медии и политици трябва да се извинят на Франция и французите за това, че ги обвиниха в дискриминация. А Саркози да уволни PR отдела си.
П.П. в. "Новинар"
Не е запазено само за Франция това отношение, че всчки държави, които попадат в дефиницята на "Източна Европа" са гледани като на втора категория хора. Няма знчение дали си учащ, завършил, работник... стигмата си стои.
ОтговорИзтриване