Jack Daniel’s ми говори за живота и нещата от него

И когато седнах на пружиненото легло – отново бях сам в света на самотната вселена, обзет от сивеоки с ярък и тънък лъч мисли. В дебелата бутилка на шкафа в ъгъла оплетен от паяжини стоеше стар Jack Daniel’s. Толкова стар, че блестеше от гъстота и плавно образуваше мехурени вълни в дебелата бутилка. Дебела от стъкло. Толкова дебела, че Jack Daniel’s изглеждаше гъвкав и приятно кафяв. Jack Daniel’s – златисто влажно удоволствие, усет за устата ми изсъхнала от изборите на живота. И днес седях на пружиненото легло. Завърнал се от големите възможности на живота към по-малките човешки премеждия и полеви усовия на човешко съществуване. Налях си половин чаша златисто-кафяв Jack Daniel’s. Исках да си говоря с Jack Daniel’s. Имах нужда от нормален мъжки разговор. Разля се по стените на зелената квадратна чаша, засмя се ехидно и блесна в очите ми като бистър водопад. Не издържах на аромата – остър като въздуха на дива джунгла. Разля се в устата ми като лек и пое към дълбините на душата ми. Това беше той - Jack Daniel’s. Мълчеше. Чакаше да кажа нещо. Знаеш ли колко съм тъжен, му казах аз. Не, не знам, каза той. Ще ти кажа – много съм тъжен, отвърнах му с кървав поглед. Защо, репликира той. Днес се прибрах от големите възможности. Прибрах се у дома. Тук, където животът ми намира болезнен смисъл от трудности и потни успехи. Беше ми много тежко... Когато бутнах дървената ни порта – изплуваха във форми и звуци моментите от живота ми. Сега дворът е в треви и бурени. Знам, дори да ги изкореня и изпепеля – аз съм различен. Нищо няма да е както преди. Скаран съм със себе си, отпих за миг. Погледнах го и спрях. Замислено и мъдро Jack ми отвърна. Момче, всеки един от нас е живял в свят на дете. Бил е потен победител и щастлив загубеняк. Виж ме мене. Затаил съм дъх и дух в една дебела стъклена американска бутилка. Не бъди страхлив. Изправи се срещу сладките и горчивите спомени с доблест. Но без болка и сълзи няма как да мине. Боли те и ще те боли, защото спомените са част от живота ти, но откъсната част, защото ти никога повече не можеш да си я възвърнеш. Затова животът е уникален. Стегни се, отпий от мен, дръзко заповяда Jack. Така и направих. Отпих. Глътнах за да възвърна духовната си връзка с миналото и спомена, който е откъснат от мен! Искам духовна връзка, защото физическа не е възможна. Няма го Айнщайн, за да осъществи физическата връзка! Jack, защо има добри лоши хора, избягах на страни от душевното си състояние аз. Лоши хора няма. Има заблудени хора, които, ако бъдат поставени в едни различни условия от тези, в които се намират, със сигурност ще станат добри, мъгливо ме погледна с думи той. Напоследък и аз установявам същото, му отвърнах. Човекът е Божие създание. А Господ никога не би създал нещо в двете крайности. Или изобщо не би създал нещо лошо. Господ изпитва човека дали може да се заблуди. Тъжното е, че човекът не издържа на изпитанието. И често се заблуждава. Човекът се съмнява в Господ и вечността му. Не знае как да стигне до Него. Търси Го извън себе си. Човекът е кумир на себе си. Рядко Господ му е кумир и то частично. Човекът си е дал вечна почивка и цоца от благините на Господ. Човекът не почита себе си, камо ли близките си. Убива без право и причина. И без да му пука. Изневерява на себе си и близките си, защото му харесва. Краде като крадец и користничи като дявол. Лъжи като лъжец за щяло и нещяло, за да се облажи чревно. Освен, че пожелава всичко на ближния и най-нахално желае упадъка му. В това се е превърнал човекът, в голямата си част, завърших с уточнение и без поставяне по едно небе на всички. Виж какво, задъха се той...

Следва продължение...