...пълен неудачник и живее като такъв

Той се е родил пълен неудачник и живее като такъв. Със сигурност и ще умре като неудачник, защото от както се помни, винаги върши нещата обратно на логиката. Взе да се пропива още като младеж. На 18 години - преди да влезе в казармата, като трудовак, беше изпил дванадесет бутилки вино. Напи се до несвяст. И от тогава, та чак до днес не помни ден през който да не се е напивал. Е, какво от това, че е един голям майстор строител? През ръцете му са минали стотици хиляди, но точно днес, точно в този момент ако му поискате едно левче, със сигурност го няма. Не само левчето, но и няма и собствен дом, където да си се прибере и да си легне спокойно. Цял живот е спал по обектите, които е строил и мазал. Цял живот си е мечтал да си построи къща, но магически силното му влечение към пиенето... Ех, това пиене! Именно заради него не се ожени. Не можа да си създаде семейство, въпреки че има едно момче. Та коя разумна жена ще го търпи този алкохолик! Тя трябва да се е намразила, но според природата няма жена, която да се мрази.

Помоли се на племенниците си да го изведат навън. И те го заведоха в Испания. Правеше сметка да покаже голямото си строително майсторство там; да събере нужните пари, с които да си купи празно място в село Любен Каравелово, пък сетне да си построи две стаички. Да, ама още на втория ден те го видяха пиян до мозъка на костите. Избягаха от него, а той взе да проси. Застана на ъгъла на кръстовището, до една закусвалня, седна на тротоара, сложи пластмасовата чашка пред себе си и зачака.

Монетите взеха да пълнят чашката. Чашката напълни джоба му, а той ги даде за бутилка вино и вечеря.

И така, около три месеца. След това реши да обиколи Европа. И я обиколи. Качваше се от влак на влак - разбира се без билети; от автобус на автобус - пак без билети; заставаше до закусвалните и обираше недояденото и неизпитото. И един ден застана под Айфеловата кула, на пъпа на Франция. Застана като хипнотизиран и за миг осъзна колко много е жалък и нищожен, че даже не трябва да се говори за това.

Само след около десетина дни се намери в Торино. Намери два кашона, направи си "спален чувал" и заспа, на тротоара, блиозо до стадиона.
Събуди се от викове и чупене на стъкла. Няколкото запалени автомобила горяха като коледни свещички на дървото на човешкато лудост. Около него полиция и разбеснели се младежи си мереха силите. Лавината от крака застрашително го приближи, но той реши да не се мърда, каквото и щеше да стане. Даже и да го наритат, даже и да го смачкат. Ще го приберат, ще го вкарат в болница, а той ще се наспи на бял чаршаф и на чисто.

Беше седнал на тротоара, върху картонената си спалня, а до него се белееше пластмасовата чашка, в която се събираше лептата на милостта.

И тогава пред очите му се случи това, което не може да се разкаже с думи, а трябва да се види и преживее. Побеснелите младежи отиваха до него, слагаха дребните монети в чашката и отново се включваха в рева и бяса. Даже един от тях му подаде пълна бутилка с вино и един сандвич, а друг - стъклена чаша. Крехката стъклена чаша беше абсурда на събудилата се от летаргията си нощ. Абсурдът на човешкото съществуване! Той - запокитеният в бездната на живота неудачник, седящ с необяснимо спокойствие между разбунтувалите се младежи и пазителите на реда. Те - опиянени от магията на футбола беснееха от загубата на отбора си, и полицаите, призвани да потушават вулканичните чувства на освободената човешка енергия. Беше се озовал между буйстващите младежи и полицията. Седнал на тротоара по "турски", гледащ напред, осветената му фигура придоби силуета на Буда. Самият той с тази силно прошарена голяма брада можеше да мине за човек, който си говори постоянно с Бог. "Боже милостиви - си помисли - човекът не е това, което е! Боже, Боже, в тази луда нощ, Доброто и Злото направиха здрасти и се прегърнаха".

От очите му се стичаха сълзи, които потъваха в брадата му, като в бездънна пропаст. Из гърдите му се отрони "Какво правя аз тук? " със силна въздишка. Той стана и тръгна в отново заспиващата нощ. Полицаите го гледаха като хипнотизирани, усетили абсурда на момента.

След седмица си беше отново в родния град. И отново познатите му го виждаха пиян, до козирката. Да, защото той се беше родил като пълен неудачник и живее като такъв.

 

П.П. Автор: Димитър Атанасов-Кабули, Снимка: Видяна тук.