Има такива моменти...

Има такива секунди, в които се оглеждаме в стотните и забелязваме колко бавно могат да минават те и колко наблюдателни можем да бъдем ние. Има такива минути, в които със затаен дъх броим до края и след това дълбоко вдишваме и още по-бързо издишваме. Има часове, в които следим движението на минутите и тънем в очакване. Очакваме очакваното. Има дни, в които броим часовете на двете си ръце и установяваме, че ни трябват още два пръста, за да довършим деня. И все така не ни достигат пръстите, и все така дните, в които броим часовете на двете си лапи, остават безкрайни и недовършени. Очакваме това, което очакваме всяка секунда, всяка, минута, всеки час, всеки ден, цял живот. Има такива моменти, в които живеем безкрайно. Има такива безкрайности, в които влизаме като в момент. Има изход към входа. Има вход към изхода. Има пръкване и рухване. Има усмивки и мрачни гримаси. Има гледане и виждане. Има чуване и слушане. Има допир и докосване. Има ярост и милост. Просто има много и малко. Просто има такива дни, в които си някой някъде и никой никъде. Просто си и не си. Има такива моменти. Има ги...