Питайте Цонко Цонев за интеграцията на ромите

„Преди шест години Каварна беше един малък град в Североизточна България, за който никой не знаеше нищо, освен че се намира на брега на Черно море. Но днес, днес градът ни е популярен не само в България, но и извън нея – в Европа и по света. Каварна е рок столицата на България. Тука на сцената на Камен бряг са избухвали рок звезди от световна величина. Всяка година продължават да го правят. А някои дори вече живеят тук. За същите шест години Каварна стана модел за добро управление. Тук в добри условия и мир живеят българи и роми. Всичко това се дължи само на едно – човешкото отношението, което влага нашият кмет в работата си”, така започва разговорът ни с Мартин Башев, който е един от верните помощници и приятели на кмета на Каварна Цонко Цонев. Мартин е ром, който живее в 4-хилядния ромски квартал на Каварна, който чужденците често бъркали с центъра на града.

В началото на първия си мандат Цонко Цонев създава сектор „Интеграция на малцинствата” към общинската администрация, в състава на който са включени трима роми, които и до днес са на работа. Те са отговорни за изработването на конкретни мерки за реализирането на националната политика по отношение на различните етноси. Така за първи път бе внедрен метод на работа, при който роми са пряко ангажирани с решаването на проблемите на ромското малцинство на територията на Община Каварна.

По думите на Башев от 2003 г. насам в Каварна се работи последователно и целенасочено за приобщаване на ромите към социалния живот на общината. „Усилията на Цонко Цонев са насочени към създаване на благоприятна градска среда за живот, достъп до качествено здравеопазване и добро образование за всички от малцинствата”, твърди Башев, който е началник на сектор „Интеграция на малцинствата”.

През 2007 г. с финансовата подкрепа на общината двуетажна административна сграда е преустроена в общежитие, където са настанени 10 ромски семейства. „През последните години общината се старае да популяризира сред ромското население възможността за възползване от учредено право на строеж. До 2008 г. от възможността средно на година са се възползвали петима души. А за периода 2008-2009 г. ромите с учредено право на строеж са 57 души, което говори достатъчно за желанието на ромите да имат собствено жилище”, категоричен е кметът Цонко Цонев. Към този момент в ромската махала няма незаконна къща. А точно в сърцето на квартала има три хотела, които през лятото са пълни. Чудно, но факт. Това е Каварна – градът на неограничените възможности и мечти.

В началото на града няма да забележите нищо необичайно – среден град, със средни улици, но чисти. Колкото по-навътре влизате, започвате да усещате как всичко се променя. Чисто е – няма ги малките хартийки и боклуци, характерни за всеки един български град от калибъра на Каварна. Комунистическите блокове не са грозни, защото по стените им можете да видите изрисувани както български, така и световни рок звезди. Ако посетите Каварна, няма начин да не видите и усетите тази различна атмосфера и околна среда.

„Ето сега влизаме в ромския квартал”, казва Мартин Башев. „Кога? Къде е махалата?”, питам настоятелно и се оглеждам за бараки, кални улици, недостроени къщи и малки ромчета, които да си играят на улицата. „В квартала сме. Не знам за какво питаш”, отговаря ми Мартин. Учудвам се. Всички улици са асфалтирани и “миришат” на чисто. От двете страни има тротоари – широки и чисти. Контейнерите – не е нужно да ги търсиш, защото само с един поглед можеш да намериш поне десет кофи за боклук на 20 метра разстояние. „Целият квартал има канализация. Освен това е и газифициран”, обяснява Башев. „Какво е това?”, посочвам един разкопан сокак. Тръгваме натам. „Тази улица я реставрираме”, доволно отговаря той. На работната площадка имаше 10 души. „За вас почивка няма ли, момчета?”, попита шеговито Мартин. „Не! Трябва да довършим всичко в срок”, отвърна един от работниците.

Продължаваме да обикаляме в ромския квартал, където се издигат едно- и двуетажни къщи с красива и модерна архитектура. „Нашите момчета са строители, затова целият квартал е много красив. Често чужденците го бъркат с центъра”, обяснява с усмивка Цонко Цонев, който стана мъж на годината в България през 2005 г. Видях се в чудо, защото такава ромска махала сигурно няма никъде по света – спретната, приятна, чиста и до брега на морето. Тук, в ромския квартал, няма как да се изгубите. Улиците са обозначени с табели и на всяко кръстовище има пътен знак.

Работата по интеграцията не спира само до изграждането на отлична инфраструктура. В процеса на включване и задържане на децата от ромски произход в образователната система се залага на превантивни мерки и обхващането им в ранна възраст. На територията на Община Каварна има две детски градини, които се намират в райони с голяма концентрация на роми – в града и село Септемврийци. От 2006 г. насам децата от Септемврийци са в новата сграда на детската градина, която общината дострои със средства от програмата „Красива България”. Честта да именува новото заведение имаше Цонко Цонев. Днес детската градина носи името „Слънце”. Освен това децата получиха и нова игрална площадка, с много уреди и кътове за отдих. Също така учителите по български език работят допълнително с децата, чиито майчин език е различен от българския. А детската градина „Детелина” в Каварна, където всички деца са роми, е приятно и уютно преобразена след основен ремонт през 2007 г. В ремонта бяха вложени близо 280 хил. лв. Кметът Цонко Цонев откри официално детското заведение с президента на България Георги Първанов. „Каварна е пример за равен старт на всички деца, без значение каква религия изповядват и от кой етнос са”, са били думите на държавния глава при отрязване на лентата. „В Детелина” работят най-добрите педагози в цялата община, независимо че тя се намира в ромската махала.

Колективът работи успешно по проекти, свързани с интеркултурното образование, интеграция на деца билингви и деца със специални образователни потребности”, обяснява Мими Стойчева, директор на детската градина. Отвън заведението изглежда като четиризвезден хотел. Вътре е оборудвано с модерна аудио-визуална техника, богата фонотека и видеотека, дидактична база и много играчки. Всички помощник-възпитатели в детската градина са от ромски произход. „А децата са златни. Възпитани и отговорни. Родителите се грижат много добре за тях”, допълва още Стойчева.

Усилията за запазване на ромските деца в образователната система не спират до тук. В началното училище „Братя Миладинови”, което се намира в ромската махала на града, се изучава свободно избираема подготовка „Ромски фолклор”. В училището е организиран и курс за ограмотяване на родителите на децата, които го посещават. „Кметът не поставя на кантар учебните заведения. Не прави разлика между училища, където учат повече ромчета или българчета. Еднакво добър е към всички деца, което е доказателство за професионализъм”, казва Мартин Башев.

По инициатива на кмета Цонко Цонев от 2004 г. насам ромите от Каварна отбелязват Международния ден на ромите, 8 април, с пищни концерти, съпроводени от различни спортни и културни мероприятия. „С подкрепата на кмета всяка година в отбелязването на деня се включват популярни български артисти, изпълнители и състави. По-известните от тях са Краси Радков, Любо Нейков, Виктор Калев, Мартина Вачкова, Тончо Токмакчиев, Кофе Бабоне, Бони, Софи Маринова, Устата, Иво Папазов-Ибряма и оркестър „Тракия”. Всяка година известна личност става „почетен ром”. Така през 2009 г. Андрей Слабаков, български актьор и режисьор, стана „почетен мангал””, обяснява с ентусиазъм Елена Балтаджиева, началник на отдел „Евроинтеграция” в Община Каварна.

Всеки месец едно ромско семейство плаща средно 200 лв. за ток, вода и газ. Тук няма проблем със събираемостта на битовите задължения. „Нашите мъже и жени от ромския квартал не чакат за социални помощи. Занимават се със селско стопанство, строителство. А други отиват да работят в чужбина. Най-често в Полша. За известно време. После се връщат. Даже имаме смесени бракове в махалата”, разказва с усмивка Цонко Цонев. В Община Каварна и другите институции се стараят да бъдат професионалисти в обслужването на граждани.

„Гражданското обслужване е един от най-важните белези за състоянието на дадено общество. Ако има добри услуги, коректно обслужване и доволни граждани, тогава можем да говорим за гражданско общество. Но ако държавните служители обръщат внимание повече на етническия произход на обслужвания, на външния му вид, на физическите му белези, то и дума не може да става за професионално обслужване. Ние се отнасяме с жителите на Каварна така, че се стараем в професионалните си отношенията с тях, да запазим достойнството им на хора и на граждани. Само така се строи силно и креативно общество”, категоричен е Цонко Цонев.

„Ромската интеграция е доста деликатен процес. И ако ти нямаш желание да работиш по този процес или да работиш частично и скрито – то тогава само ще пречиш. Нужно е хората, които работят по процеса на ромското включване, а и изобщо за развитието на страната, да го правят с желание и лично отношение. Чак тогава може да има реални резултати. Ние в Каварна не интегрираме ромите – ние им осигуряваме добри условия за живот. Тогава те сами се интегрират. Аз не разделям гражданите на Каварна на роми и българи, бели и черни, високи и ниски. Аз ги приемам такива, каквито са. Ние успяваме, защото искаме”, категорично заявява Цонко Цонев, който очевидно знае правилния път за изграждане на едно уютно общество за всички.

П.П. Текстът е публикуван във в. "Новинар"