Не пикай в крачолите си - реплика на преходен сблъсък

Изминалите шест месеца критичнoтo ми съзнание се чудеше и затрудняваше върху мисълта за сблъсъка между комунистическите пионери и демократичните рожби. И в края на шестия месец аз разбирам, че това е сблъсък и на светове.

Да приемем, че аз и много хора на моите години, сме възпитани в условия на демократични ценности и европейски разбирания за добро и лошо. Върнах се назад и стигнах до момента, когато ми говореха, че трябва да бъда добър, искрен..., когато ме учеха кое е демократично и кое не е.

Преди шест месеца, точно преди шест месеца, аз се сблъсках с комунистически пионер, който твърдеше, че е демократически възпитаник. Резултат от сблъсъка ми с него се надигнаха огромни вълни - една зад мен, друга - срещу мен. И тогава дойде моментът, в който аз видях кои хора, независимо от възрастта им, са демократично мислещи и готови да умрат за каузи, и кои са комунистически бетони, които следват веруюто си на доминиращи личности, като не позволяват на другите да гъкнат. Да, ама не! Аз гъкнах! И като гъкнах казах толкова много замълчани през годините гъквания, че някой хора се радваха, а други плачеха, че има идва края.

Изправих се духовно срещу тези тоталитарни мислители и опитни бойци на мисли. Трудно е да кажа, че спечелих. Но усещам, че съм победител, защото направих това, което ме учеха в училище - казах си кое е правилно и кое не е. И много хора възроптаха с "ама ти как така... кой си ти...". Аз не съм никой, но нали сме длъжни да виждаме пробойни и да ги запушваме. За моя радост и нещастие моето гъкване само поразбута статуквото.

Точно тези опитни стари бойци мерят човешките възможности по изключително неадекватен начин. Пускат в състезание фенове и идоли. Това е като да пуснеш кокошка да се състезава с кон, и накрая кокошката да победи. Сравнението е странно, но е равносилно. И в един момент дори самите идоли се чудят дали да се радват за успехите на своите възпитаници, или да плачат затова, че са загубили в нечестна игра.

Но сега като се замислям, това е равносилно на българската ни действителност - в обществото се състезават коне и кокошки, а тракторите финишират първи.

И когато аз гъкнах - на мен ми се каза "Ти пикаеш в крачолите си!", което за мен е многозначно. Опипах се. Не бях мокър. Мисълта ми беше също суха. Пикаене в крачолите ли е, когато кажеш на някого, че се насира и мирише на околните? Не знам. Може би!?

Но аз пиках само веднъж в крачолите си - когато бях малък!  А сега съм голям!

Не пикая в крачолите си! Не пикайте и вие! Пикайте върху крачолите си!

П.П. Снимката е от тук.