Пра... Пра... Пра... Прагааа

Защо обичам Прага ли? Много е просто - защото е Прага! Пак и пак съм тук. И пак съм в Прага. И пак ще бъда тук. Градът на моите мечти. Градът на моите мисли. Пражкото времето минава като цъфтеж на пролетни цветя - ароматно и красиво. Чувствам се като в сън. Сякаш аз съм сам и всичко е щастие. Стъпвам смело по павираните улици. Влизам в чешки пъб, където красивата чехкиня не ме обслужва гледайки цвета на кожата ми или брадясалото ми лице. Бирата. Аххх бирата. Усещам как гали рецепторите на езика ми. Усещам я как си играе с мен. Обичам когато в кръвта ми тече чешка бира. Обичам да съм в Прага. Плътта ми се отпуска приятно и топло. Кръвта ми кипи умерено. Мозъкът ми работи разумно. Насядам умело върху дебелиият дървен чешки стол. Успокоявам се душевно. Сервитьорката страшно вкусно ми говори на английски. И се разтопявам. Нужна ми е студена бира. И се съвземам. Когато се возя в градския транспорт на Прага - имам чувството, че правя чест на тамвая, метрото и автобуса. Тук в Прага всичко мирише на сттрахотна организация. Всичко е организирано незабелижимо добре. Не ми прави впечатление. Честно казано една организираност си личи, когато се пропука. Затова тука не личи нищо. Но все още ми е трудно да имам психика на чех. Но някой ден и това ще се случи. Имам моменти, когато от части съжалявам, че съм роден в България. Моментът в Прага е точно такъв.

Наздраве!