Тъжните празници са различни

Празниците са тъжни. Къде убиваме наши войници, къде пребиваме до смърт наш студент, къде давим наши деца в реки, къде...

Годината е на тъжните празници. Традиционните предпразнични жертвоприношения добре се забъркват с общественото нещастие. За моя радост имам голямото удоволствие да съм част от обществото. То преглътва постните бюджетни пици. То преглъща пред вкусните медийни реклами. То робува модерно. И все още то има сили да чака и мечтае.

Предпразнично едни реват за парламентарни групи, втори плюят по тях и правят 20-милионни референдуми, трети и част от вторите дават по 20 лв на бедните старци, четвърти и част от третите събират подписи за етническа чистота, пети и част от четвъртите просто просят на улицата, шести и част от петите умират, седми и част от шестите гният и миришат.

Българино, ни да умреш, ни да живееш. Най-изгодно е да бъдеш на лизинг. Така е най-евтино, но и невъзможно.

Журналисти говорят за преяждане през празниците. Медийни личности показват каква каишка са купили на кучето си. PR специалисти говорят за пъбликрелейшънлайна.

Гузно е да говориш за преяждане, когато половината население оцелява. Тъпо е да говориш за цената на каишката или кожуха на домашния ти любимец, при положение, че половината народ е забравил какво е пазаруване предпразнично. Смешно е да говориш каквитоидаелайна, защото никой не го интересува. Та, в ей такава различна държава живея и живеем.

Усмихни се, българино. Нищо, че празниците са тъжни. Моли се. Поне това не иска пари.