Принцът и просякът са скарани

Днес принцът не си играе с просяка. Днес просякът не е интересен. Марк Твен уникално описва обърканият ни свят. С "Принцът и просякът" ни показва и казва, че човечеството никога няма да бъде толкова съвършено и щастливо, каквито са героите му - Том и принцът на Уелс.

Днес успях да съзра истината за героите му.

Принцът на Уелс в днешно време се бори с чудовищата в компютърните игри - стреля по тях, изкормва ги, убива ги. Има майка и баща, които се грижат за него. Опитват се да му нарисуват добро бъдеще. Но някъде по средата на пътя някои от принцовете стават алкохолици, убийци, наркомани, изнасилвачи. Това, че е принц, не му гарантира светло бъдеще и път осеян с рози без бодли. Принцът се отпуска, отпуска, отпуска... и по течението се пуска. А мамето и татето му се губят в процеса. Престават да бъдат част от веригата на развитието на принца. Не много често и не много рядко е такова предписанието за принца в съвременните граници на живота.

Просякът? Неговата хич не е лесна. Първо буквално трябва да наизусти всичко, което му казват родителите му - безработни, мързеливи, миризливи и безотговорни млади хора. Чувстват се избутани от от държавата, ама се оказва, че те сами се избутват умишлено. Сякаш мечтаят да бъдат цял живот просяци. Сякаш им харесва да бъдат просяци. Сякаш винаги са били просяци и такива ще си останат.

Днес срещнаха просяка на Марк Твен. Сополът му висеше. Беше бос, гол и мръсен. "Бате, Господ да те благослови, дай 20 ст. Семейството ти да е живо и здраво..." Не очаквах да чуя това от едно 4-годишно хлапе. Осъзнах, че нашият просяк е различен от просяка на Твен. Интересно ми беше от кого научи тия слова, нехарактерни за децата. Аз твърдя, че децата до 4 г. все още не могат да осъзнаят каква точно ценност представлява семейството. Все още аз не си давам сметка и не се замислям върху това. А някакво хлапе взе да ми говори за семейство. Успях да разбера от кого е научил клишетата на просяците. От майка си, разбира се. Успях да науча и кой го кара да проси. Майка му, разбира се. Успях да науча за какво ги харчи парите. Не само за храна, разбира се. Моите успехи с просяка всъщност не са кой знае какви успехи или някаква новост. На всеки е известно що за просяци имаме.

Но най-важното, което установих - принцът е скаран с просяка. Просякът оцелява и просеща челяд създава. Принцът живее... на моменти оцелява и да живее продължава! Принцът и просякът не се познават. Поне в България е така!