"Дзифт" - изнасилената комреалност

Успях да се докопам до "Дзифт". Докопах се в буквалния смисъл. Трудно е българин в България да намери нов български филми на пазара. Не знам каква е причината. Прожектират го само по кината. Ако чакам "Дзифт"да дойде в Шумен, сигурно ще ми мине ищаха ми да го гледам. За жалост това е реалността за киносалоните в по-провинциалните градове. Но благодарение на вестник "Капитал", "Дзифт" вече е изгледан и от мен.

Сюжетът на филма е предсказуем и повече от стандартен. Не съм живял през комунистическите лета. Трудно ми е да правя сравнение между филма и онова време - преди 89-та. Подходът към направата му е отличен. Казвам го като обикновен зрител. Влияе по някакъв начин и олицетворява ерата на червената петолъчка. Но сякаш прекалено са засилени драматизмът и човешкото нещастно ежедневие. Изнасилена е българската реалност. По-скоро комунистическа реалност - комреалност. Всичко е черно и червено - чернобяло. Да, все пак това е една човешка история и истерия, преплетена с още няколко. Останах с впечатлението, че всички и всичко са били като "Дзифт" преди 89-та. "Дзифт" е по-скоро щастливо стечение на обстоятелства с неприятен завършек - нехарактерен за западните филми. Добре е, че се отличава тотално от тях. Носи източна черта - българска.

Присъствието на радиоточката внушава сигурност и топлота. Тя е била част от живота на всеки българин. Безспорно радиожурналистиката и журналистиката изобщо, не търпели развитие. Били са монотонни в най-съвършения си вид. За комунизма няма развитие. Има най-добро настоящо състояние. И никакво друго влияние. Студеният глас на радиоводещия и руската песен - приятен и вдъхновяващ елемент, пречупен през призмата на Партията-Държава-Майка. Хомосексуализмът е неделима част от човешкия живот - през комунизма и демокрацията. "Дзифт" сякаш пронизва желязната завеса с мрачността и себичността на героите - с изключение на главния, който е прототип на вечно прецаканият българин, надарен с желание за благоденствие и мечта за нормално съвършенство.

Филмът заслужава да се гледа. На фона на филмите, които се правят у нас, е страхотен. Гледайте го. Отдадете заслуженото на българското.

Няколко феноменални слова от "Дзифт":

"Топло, като в гъз...", "Вътрешно мек и нежно външно по женски грозен...", "Парче педали...", "Уродът - дебел и мазен тепегьоз, панаирджийски пехливанин", "Буен като нерез от шоколада..."
"То да беше едно лайно или да кажем две, да повърна. Ама от два тона и половина лайна човек даже не може да се погнуси. Изводът е прост - колкото по-големи лайната, толкова по-малка щетата... моралната, де..., не материалната..."

П.П. Спомням си, когато бях на 5, леля ми подари дзифт. Беше на мода да се дъвче. Аз бях много щастлив, че имам дзифт. Сега се замислям и смятам, че трябва да се направи "Дзифт" и за демократичната българска реалност. За да видим разликите и приликите на двата дзифта!