Да се напиеш като българин е жестоко

По тези дни върви едно говорене по медиите и в обществото ни за пиенето. Повод за този разговор даде Националната програма за предотвратяване на злоупотребата с алкохол в република България (2009-2013).

Днес по "Дарик" слушах дебата "за" и "против" пиенето между поета Тома Марков и другият събеседник, чието име не запомних (явно не ме е впечатлил). Тома беше в ролята на "алкохолика". Честно казано ме впечатли с естетичният си реален език на говорене. Водещата обаче се изцепи по уникален начин. Не знам какви са отношенията им с Марков, но чак аз се почувствах неловко, когато тя буквално изплю, че "студиото мирише на алкохол". В никакъв случай не защитавам алкохолиците, но всеки човек има достойнство. А тя погази честта на Марков. Въпреки това той подходи ерудирано - замълча. Нарече 2 млн. българи глупаци. И е прав. Те не са лош човешки материал, но са глупаци. Много ми допаднаха думите му, може би защото е пийнал. Пияният е по-смел и искрен от всякога. Всички слушатели го нападнаха в ефир, но той им благодари. Ето това е човекът.

Българинът напада алкохолика, но вътре в себе си той е един кадърен пияч, защото често му е скучно, самотно и душевно бедно. Аз пия и не крия, че пия. Алкохолът е за пиене, а не за коментиране. Съвсем друг е въпросът, че има некадърни пиячи и то доста. Те са проблемът и това, от което се плашат всички. Карбовски написа интересен и както винаги нестандартен текст:

"Кой ще се осмели да пипне пиенето на българите?! Точно преди изборите, точно по време на криза, точно когато социалният мир се крепи на три слона - зимнината, емиграцията и чашката. Къде е този човек?!... В романа "Майка" на Горки майката пита Ваня: "Ваня, Ваня, защо пиеш бе, Ваня?!". А Ваня отговaря: "Всички пият..."... Прочети целият коментар

...и пак ще се напием...