Прага е велика

Отново съм в Прага. Отново съжалявам, че само временно. Времето ми минава триумфално. Чехкините са сладки. Бирата е пенлива. Всичко е щастливо. Спокойствие и приятен ред броди из чешките улици. Никой не бърза. Всеки се движи за където е тръгнал. Не се страхуват. Не оцеляват. Не мислят излишно. Работят, работят и с работата си живеят. Живеят, живеят и живота си живеят. Така, както те си искат. Ужасно е, че се връщам в България. За няколко дена успях да издишам мръсното ми българско ежедневие - чаровни разочаровани лица, скъасани нерви, оцеляване, политическа примитивност, нещастни усмивки, двулична реалност... Обичам Прага. За сега ми е трудно да изпитвам подобно чувство към жена. Душата ми се просълзява. Не се разчусствах. Аз съм си чувствителен. Волята и съдбата ми водят жестока битка. Волята ми ще победи. Моля се за това. Искам Прага. Велико е да живееш в тази страна. Велико е да живееш както ти се живее. Тук всичко е велико. Да бъдеш част от великите неща е велико.

Сега си спомням, не че съм забравил, първто ми излизане от странат беше за Прага. Третото - мина пак през Прага. Четвъртото - пак съм в Прага. Но сега някак си е различно. Не е като последните два пъти. Не ми се връща в България. Нещо ме дърпа. Аз се спирам, но тялото не. Но дори и да се върна... обещавам си, че ще се прибера завинаги в Прага. Обещавам си. Мамка му, обещавам си. Искам да говоря и пиша още. Но не мога. При мисълта, че утре крача назад, отново в български обстоятелства - онемявам. Губят ми се думите. Мисълта ми се изтрива. Само знам, че Прага е велика... някой ден и аз ще съм част от нея... ще видите!