Живей за жената

Ден - осми, месец - трети, година - девета от третото хилядолетие. Женски ден. Жената има ден. Денят е женски. Денят на жените е. Човекът е жена. Жената е човек. Както всеки осми ден от всички трети месеци от изминалите години и този е Денят на жената!

Това го написах преди време. Заслужава да се прочете сега.

Човек е жената. Да, човек е. Не е нещо или нищо. Жената е всичко. Къса нервните възли в системата на мозъка ти. Действа като приятен вирус. Искаш да я изселиш от земните човешки обстоятелства и условия. Задушаваш се и прегълташ грамове дебел и тежък въздуха. 5-10 минути - край. И ти ми минава. Сякаш си глътнал примирително.

Обичай жената, като мечта-американска, усещане-странно, страст-пареща, живот-за мъжа, топлина-розова, любов-омразна, секс-животински...

Мрази жената като ревност-огнена, изневяра-лайняна, инат-овчи, кучкa-сладка, нещастница-усмихната, мръсница-чистоплътна...

Пичове, да си го признаем днес. Днес е денят, в който да го изречем. Признайте си. Изречете го. Нека ви олекне. Тя, жената няма да го стори никога, колкото и да й се ще. Нека го направим в един глас - "Аз, мъжът, живея, защото те има теб - жената. Заради жената, и.... жената, .... и пак жената." Защо аз живея за жeнaтa? Не ме питайте. Не съм жена и не изтъквам причини за последствия от други последствия. Мъжът не се обяснява дълго и ясно. Трудно е да бъдеш жена. Жената обича и чувства стряскащо чаровно. Най-силно в целия свят. И го прави, когато обича истински. Две минути. Само две минути по-късно може да не те обича. Да те захвърли като торбичка с боклук пред клошар. Лошо, забравих да спомена наивността - жарлива тяхна черта. Не знам. Не разбирам. Но искам да се науча. Странна работа ли са или само на мене ми се струва така. Майната му. Не е нужно да разбера! Нито пък вие. Често отделяме време за женaта. Тя заема цялото ни време - заслужено. Отскоро ми прави впечатление, че аз не отделям (вече) голямо време на жените. И вие ли? Не ме питайте. Пак не знам защо. И аз няма да ви питам. Знам, че и вие не знаете нищо. С един приятел казваме "Имаме "обеца" от слонова кост на ухото. Жената "ни пусна по пързалката... и се забихме в леда, а от там ни затрупа лавина". Замръзнахме. Замръзна всичко в нас. Освен "обеца" имаме и "нашийник" от тръни. Вие имате същите атрибути?! Не се и съмнявам. Човешките истори се дублират! Но не съм сигурен. Предполагам и вие не сте. Едва ли няма да се размразим, щото скоро пак ще... отделим време, ако не сме го направили вече. Защото жената си заслужава!

Жената обича силно, страда 10 пъти по-малко силно от мъжа. Така е. Но все пак жената си заслужава. На инат, че пробожда жестоко и дълбоко. Често мъжете наричаме жената "кучка". Но държим на нея. Незнам къде, но някъде чух, че "Всяка жена е кучка, а всеки мъж е прасе". Безобразна реалност. Нерезче и ялова женска четиринога. Странен животински брак. Чудя се, защо я обичам или не я обичам толкова. И установявам, че няма смисъл да се чудя. Просто по-дборе да го сторя - да живея за жената!

И както казва Карбовски: "Светът на *утките е един друг непознат свят за нас мъжете. Ако искаш бръкни... може да хванеш нещо..."

Все пак, честит ден на всички жени, защото го заслужават! Пичове, подарете им по една роза с бодли!

П. П. Не забравяйте, че жената е цвете. Не пикайте върху нея. Поливайте я с вино. Така се отглежда кърваво червената роза с убийствени бодли!